24 авг. 2012 г., 13:49

Наказанията

1.7K 0 0
1 мин за четене

Наказанията

 

Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания?  Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.

Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност  от близост и да ни дадат сигурност в несигурността, а получаваме фалшив биберон-залъгалка, за да заблудят инстинктите и да ни успокоят, защото пречим.

После в детска възраст при непослушание или по-точно при проявяване на собствените желания по неприемлив за околните начин. Искаме да притежаваме нещо, да ни обръщат внимание и да ни се радват, а ни наказват за това, което сме, и за това, че нямаме уменията да се храним и държим възпитано, не си прибираме играчките и крещим, за да ни чуят! Отношението на близките ни кара да предприемем важни стъпки – да изградим поведение на защита и също да започнем да наказваме. Изразяваме чрез нацупени физиономии, плач, криене някъде, чупене на играчките и шамари към по-малките от нас, но във възможностите да се справим.

Получаваме упреци, лишават ни от приятни неща, не ни говорят, пренебрегват присъствието ни или ни бият, но с възпитателна цел!? А е по-лесно и по-добре да ни обяснят, да ни изслушат и да разберат, че въпреки ниския си ръст имаме вълнения, но нямаме опит да ги покажем.

Възприемчиви сме към уроците и за съхранението си избираме да сме по-активни, започваме да наказваме или си мълчим и ставаме жертви на насилието.

Наказанията са на почит, с наказания получаваме уважение и страхопочитание. Даваме израз на психическа и физическа мощ към по-слабия или по-толерантния от нас. Ние сме обвинители и ние определяме каква гадост трябва да понесе нестандартният и неподчиняващ се човек. С много злоба и желание за мъст се справяме отлично – изразяваме по различни начини и сме много изобретателни.

А самата дума – на каза ние – да казваме ние или да ни обясняват, а не да ни наказват. Да казваме със спокоен тон, да показваме добронамереността си и да даваме възможно най-добрия пример, чрез толерантното поведение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВИКТОРИЯ Бобева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...