Не ме предавай!
Здрасти!
Пак съм аз!
Помниш ли ме? Хлапакът дето ти говори на Ти.
Май прекалено често те провокирам, а? Дразня ли те? Имаш избор. Винаги можеш да щракнеш хиксчето в горния десен ъгъл. Не е нужно да четеш.
Спри!
Не можеш, нали?
Вече усещаш, че нещо не е наред, иначе не би си правил труд да четеш.
Не ме предавай!
Черно, бяло, черно, бяло...
Не! Не е пингвин дето пада по стълбите.
Ден, нощ, ден, нощ... Сменят се, а ти не разбираш. Знам. Караш по инерция – пестиш гориво. Нормално, при тези цени. Зъбните колела в главата ти клеясват въпреки, че ги киснеш в ракиена баня всяка вечер. Предпазливо се молиш проблемите да те забравят за малко. Да те оставят на мира поне вечер, в малката ти спарена кухничка. Ох, как я обичаш тази тясна, схлупена стаичка с изглед към същата такава в блока отсреща. Там сте само ти и малката кокетна чашка. ...