(Не)Уязвимият
Той беше на около 35 години, висок, добре сложен. Косата му винаги беше много късо подстригана, леко набола брада. Винаги, ама винаги ходеше облечен в бяло – дали това беше костюм, или спортни дрехи – винаги беше в бяло. Усмивката не слизаше от лицето му. Около него непрекъснато имаше много хора – все „яки момченца”. Често беше заобиколен и от красиво женско присъствие, макар че вкъщи го чакаха жена и дете. Но те бяха вкъщи... И чакаха...
Тези, които не го познаваха, се чудеха кой е и с какво се занимава. А тези, които го познаваха, не искаха да се доближават до него – той беше страшилище. Ръцете му бяха изцапани с кръв, с много кръв. Ако някой се изпречеше на пътя му, той не се замисляше особено и го премахваше. Понякога това се случваше и със съвсем невинни хора, дори деца! Правеше го за удоволствие. За да покаже, че той коли и той беси! Буквално... Живееше с мисълта, че е неуязвим. Колко злини беше направил, с колко кръв беше изцапал ръцете си... едва ли и той знаеше! Никой и нищо не можеше да го накара да спре! Всички трепереха при споменаването му или при мисълта за него...
До момента, когато взе сина си в ръце и не можеше да чуе дишането му! Виждаше само кръвта, която беше засъхнала по ризката... Кой беше сторил това на едно дете? Може би някой като него... Мисълта за отмъщение го завладяваше... Но колкото повече се напрягаше да се сети кой би могъл да го направи, толкова повече мислите му стигаха единствено до... него самия... В съзнанието му изплуваха всички онези хора – мъже, жени и деца, които сега щяха да „посрещнат” сина му... там. Мислеше, че полудява. Той всъщност беше убил сина си – не с ръцете си, но с живота си! Тази мисъл го завладя! Какво беше той? Чудовище?...
Беше среднощ. Детското телце лежеше бездиханно... Тишината тежеше в гърдите на човека в бяло... Един пистолет... Един изстрел наруши тишината... Отново стана тихо... Белият костюм беше облян в кръв... за първи път! Ръцете му не бяха окървавени... за първи път! Жена му държеше пистолет... за първи път! Чу се изстрел – за пореден път...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
