Той беше на около 35 години, висок, добре сложен. Косата му винаги беше много късо подстригана, леко набола брада. Винаги, ама винаги ходеше облечен в бяло – дали това беше костюм, или спортни дрехи – винаги беше в бяло. Усмивката не слизаше от лицето му. Около него непрекъснато имаше много хора – все „яки момченца”. Често беше заобиколен и от красиво женско присъствие, макар че вкъщи го чакаха жена и дете. Но те бяха вкъщи... И чакаха...
Тези, които не го познаваха, се чудеха кой е и с какво се занимава. А тези, които го познаваха, не искаха да се доближават до него – той беше страшилище. Ръцете му бяха изцапани с кръв, с много кръв. Ако някой се изпречеше на пътя му, той не се замисляше особено и го премахваше. Понякога това се случваше и със съвсем невинни хора, дори деца! Правеше го за удоволствие. За да покаже, че той коли и той беси! Буквално... Живееше с мисълта, че е неуязвим. Колко злини беше направил, с колко кръв беше изцапал ръцете си... едва ли и той знаеше! Никой и нищо н ...