Нищо не може да сломи човека, когато волята му е силна

   Щастливите моменти ни правят радостни, но може би не и силни или поне не достатъчно. Предизвикателствата, които дебнат в засада от всеки ъгъл правят волята ни неподатлива на влияния и провокации. Учи ни да успяваме, да напрeдваме и да слушаме по-осезаемо вътрешния ни глас, който често ще бъде заглушаван от чужди думи и приоритети, но волята е онази сила, която идва, за да напомни, че в нашия собствен живот ние сме най-важни. Не, това не е егоизъм, а оценяване на личната ни стойност, която други хора достатъчно умело ще се опитват да ни втълпят, че е по-малка на фона на тяхната стойност например.

   Заслепени оставаме от чуждия блясък, когато той ни се стори прекалено ярък. Често си мислим, че дължим някому повече, отколкото трябва или го възприемаме за толкова висока летва, че е невъзможно даже да се опитваме да го стигнем. Смаляваме се, за да дадем възможност на други да растат, а дали трябва? Отдаваме се на хора, които ни мислят за лесна мишена за злоупотреба и сигурно те са прави. А после какво става с нас? Захвърлени, изпълнени с болка и сълзи, които не можем да пролеем, слагаме маската на фалшивата усмивка и на фалшиво щастливия човек, защото е позорно да признаем, че сме нещастни. Кому е лесно да направи такова признание за жалост?

   Но от дълбините на нашето негодувание се ражда онази самоувереност, която спи в душата ни. И ние се преобразяваме, излизаме от тинята, извисяваме се, учим се да бъдем щастливи, да вярваме в мечтите си, погребваме миналото си и поглеждаме с решителен поглед към бъдещето. Ето в онази секунда се появява волята ни и тя ни прекарва през най-пречистващата метаморфоза. Тогава даваме на всеки заслуженото, но най-вече на себе си. Прегръщаме грешките си, прощаваме си и заживяваме в мир с душата си. Когато преборим една трудност, осъзнаваме, че можем да сторим същото с още десет. Защото животът е пълен с възходи и падения, през които ще преминаваме.

   Докато сме живи, ще се въртим в чуден кръговрат, в който често няма да знаем какво и защо се случва. Ще бъдем объркани, но няма да бъдем сами. Хора с нашето мислене все ще срещаме и ще има взаимно какво да си даваме с тях, но първо трябва да се научим да разчитаме на себе си. Това е важно умение. Може да бъде дори и животоспасяващо. Най-важният урок е да не спираме да се изграждаме като личности и да се превръщаме в по-добрата версия на себе си. Това също се гради с воля и характер, а те пък се изграждат от житейските неволи. В крайна сметка това е най-ценното в живота – да се извисим до хора с висока ценностна система и морал.

   Нищо не може да сломи човека, когато волята му е силна. Силната воля носи и награди, и наслади. Тя е гръбнакът, на който се гради нашата опора, че всичко можем да преодолеем и да постигнем. Човешката сила е неизчерпаема, ако решим да я изявим. Тя е стабилна като камък, който нищо не може да пропука. Тя те прави човекът, който ти е нужно да бъдеш. Изгражда у теб онези качества, които те правят умен, деен, непоколебим и именно те ще те отведат към щастието, защото човек е щастлив, когато дава воля на красивото у себе си, когато става добър пример за другите и нечия опора. Волята винаги ще бъде онази костица, която ще държи главата ни изправена. Казват, че е достойнството, но съществува ли достоен човек, който да няма истински силна воля?