3 мин за четене
Объркано
(или Как се ражда всяка истина)
Часовниците умряха.
Само миг преди да се срещнем стрелките увиснаха в пространството от невъзможност да достигнат момента, който очаквах.
Музиката спря.
Или просто тишината бе по-оглушителна от нея.
Всички цветовете се премениха в сиво.
А спомням си, че имаше едно синьо, което ме удивляваше всеки пък.
Толкова синьо, че нито морето, нито небето можеха да го пресътворят.
Как обичах да се давя в това синьо.
Как обичах да потъвам в него и доброволно да не търся обратен път.
Синьото на очите ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse