pavli (Павлина Петрова)
511 1311
13 nov 2007, 9:29

Очакването...  

  Ensayos » Filosoficas
3109 1 6
 

               Очакването...

 

              Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...

 

              Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието  ми е право пропорционално на степента на очакването - колкото повече очаквам, толкова съм по-недоволна от резултатите... Очакването стяга като в менгеме сетивата ми. То е ограбване, защото чакайки нещо, пропускам  да изживея красиви мигове... Тъна в догадки и вероятности - ами, ако не стане точно така, ако въобще не се случи... А времето е опънато като рибарска мрежа. И ме препъва. Не всеки ход  мога да предвидя... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам! И да не разреша на вярата си да се огъва под напора на мислите и очакванията!

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Джули, Очакването не е в противоречие с действието... Нищо не пречи да очакваме и да действаме. От нас зависи, пък ако можем и обстятелствата да създадем, а не те - нас... Вярата е тази, която ме е крепяла в най-трудните моменти, когато всичко е изглеждало безвъзвратно изгубено. Поздрави!
    ...
    Разбира се - очакването сме самите НИЕ, Седем!
    ...
    Благодаря ви!
  • Очаквнето сме самите НИЕ Павли!
    _____________________________________
    Страхотна си!!!!!!!!!!!!!!
  • Аз не обичам очакването. Все пак не мисля, че вярата е решението. Та нали тя поражда очакването... Единственото противодействие е действието. Когато не си оставяш време да мислиш за бъдещето няма как да си изграждаш възможости и да залагаш на различни вероятности. Но колкото и да "действаме", дори изтощени до краен предел, винаги остават онези няколко минути, преди да заспим, когато очакваме и се надяваме. Когато останат само те обаче, вероятността да се разочароваме е много по-нищожна. Или поне аз така се надявам (::
    Болна тема си засегнала. Усмивки! (:
  • Понякога се огъва - вярата.
    Случва се да губим и надежда.
    Колкото и да сме обезсърчени обаче, очакването остава.
    Винаги има какво хубаво да се изживее и в бъдещето.
    Това ни връща вярата , изправя ни и продължаваме напред.
    Чудесно есе !
  • Вярата си е в нас , но очакването си е един вид надежда. Очакваш нещо да се промени за добро , нещо хубаво да се случи. Често събитията се разминават с очакваното, но не бива да се разочароваме или да сме в плен. Защото очакването само по себе си е и стремеж към ново начало, към прекрасните ни мечти.Животът ни минава в очакване да се сбъднат най - съкровенните ни въжделения.Не се страхувай , а очаквай чудесата на живота да те споходят. С обич мила Павлина. Обичам да чета есетата ти, обогатяват ме.
  • Наистина,много често сме в "очакване на Годо"...Съгласна съм,че ни трябва повечко вяра!
Propuestas
: ??:??