Очакването...
Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степента на очакването - колкото повече очаквам, толкова съм по-недоволна от резултатите... Очакването стяга като в менгеме сетивата ми. То е ограбване, защото чакайки нещо, пропускам да изживея красиви мигове... Тъна в догадки и вероятности - ами, ако не стане точно така, ако въобще не се случи... А времето е опънато като рибарска мрежа. И ме препъва. Не всеки ход мога да предвидя... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам! И да не разреша на вярата си да се огъва под напора на мислите и очакванията!
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Очаквнето сме самите НИЕ Павли!
_____________________________________
Страхотна си!!!!!!!!!!!!!! -
Аз не обичам очакването. Все пак не мисля, че вярата е решението. Та нали тя поражда очакването... Единственото противодействие е действието. Когато не си оставяш време да мислиш за бъдещето няма как да си изграждаш възможости и да залагаш на различни вероятности. Но колкото и да "действаме", дори изтощени до краен предел, винаги остават онези няколко минути, преди да заспим, когато очакваме и се надяваме. Когато останат само те обаче, вероятността да се разочароваме е много по-нищожна. Или поне аз така се надявам (::
Болна тема си засегнала. Усмивки! (: -
Понякога се огъва - вярата.
Случва се да губим и надежда.
Колкото и да сме обезсърчени обаче, очакването остава.
Винаги има какво хубаво да се изживее и в бъдещето.
Това ни връща вярата , изправя ни и продължаваме напред.
Чудесно есе ! -
Вярата си е в нас , но очакването си е един вид надежда. Очакваш нещо да се промени за добро , нещо хубаво да се случи. Често събитията се разминават с очакваното, но не бива да се разочароваме или да сме в плен. Защото очакването само по себе си е и стремеж към ново начало, към прекрасните ни мечти.Животът ни минава в очакване да се сбъднат най - съкровенните ни въжделения.Не се страхувай , а очаквай чудесата на живота да те споходят. С обич мила Павлина. Обичам да чета есетата ти, обогатяват ме.
-
Наистина,много често сме в "очакване на Годо"...Съгласна съм,че ни трябва повечко вяра!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...
Разбира се - очакването сме самите НИЕ, Седем!
...
Благодаря ви!