Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам даже къде съм. Не знам коя съм аз.
- Ами тогава попитай, но мисли добре, защото имаш само един въпрос, после дори да искаш, няма да се върнеш тук, е, хм, може би ще можеш, но ще е много по-трудно.
Тогава се замислих, аз търсех отговор на толкова много въпроси, колко много пъти бях мечтала да получа ясен отговор поне на един, а сега, когато най-после имах тази възможност, дори не знаех коя съм и какво искам... И тогава отговорът изплува в съзнанието ми. Всички въпроси всъщност се свеждаха само до един... "Коя съм аз всъщност?"
Гласът се изкикоти тихичко и чак тогава видях, че идва от образа в огледалото.
- Откъде би могла ти да знаеш отговорите на мойте въпроси - попитах най-после момичето, което ми се усмихваше от огледалото.
- Много просто, защото аз съм ти, и ти си аз, но аз съм истинската част от теб, тази част, която ти, за жалост, много рядко слушаш, а колко по-лесно би било и за двете ни, ако ме слушаше повече. Е, все пак се надявах да ме попиташ нещо по-смислено, но какво да се прави, както вече казах, нямаше да стигнем до тук, ако се вслушваше в думите ми, или поне в свойте. Дано се видим пак. Сбогом и успех.
- Не! Почакай! Къде отиваш?! Аз вече знам въпроса си! Моля те, дай ми втори шанс.
Но беше късно, нея я нямаше. Заплаках. Толкова пъти си бях представяла този момент, а сега го бях пропиляла.
- Аз мога да отговоря на въпроса ти. - долетя отнякъде друго гласче, но този път не идваше от огледалото.
- Какво си ти?
- Аз съм сърцето ти, а това, което видя преди малко, беше разумът, не ù се сърди, тя винаги е била такава. Да кажем, че не сме се разбирали много с нея, защото се вслушваш повече в мойте думи и колкото и да ми е приятно, това е грешка, защото тя е много по-добър съветник от мен.
- Добре, тогава ми кажи, коя съм аз всъщност?
- ТИ си себе си и всичко би било много по-лесно, ако просто бъдеш себе си пред всички, ако вземаш сама собствените си решения, ако обръщаш повече внимание на собствените си думи, отколкото на тези на другите. А сега аз ще си отида, ти ще се върнеш у дома и всички твои въпроси ще намерят отговор, ако просто попиташ себе си.
- Ами ти? Няма ли пак да ме напътстваш?
-Аз никога няма да те оставя, но трябва да запомниш, че в живота може да вярваш само на себе си, и то не винаги.
© Стела Todos los derechos reservados