Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам даже къде съм. Не знам коя съм аз.
- Ами тогава попитай, но мисли добре, защото имаш само един въпрос, после дори да искаш, няма да се върнеш тук, е, хм, може би ще можеш, но ще е много по-трудно.
Тогава се замислих, аз търсех отговор на толкова много въпроси, колко много пъти бях мечтала да получа ясен отговор поне на един, а сега, когато най-после имах тази възможност, дори не знаех коя съм и какво искам... И тогава отговорът изплува в съзнанието ми. Всички въпроси всъщност се свеждаха само до един... "Коя съм аз всъщност?"
Гласът се изкикоти тихичко и чак тогава видях, че идва от образа в огледалото.
- Откъде би могла ти да знаеш отговорите на мойте въпроси - попитах най-после момичето, ко ...