Опасен ли е вирусът на феминизма?
Светът е много болен. И не става въпрос само за онзи вирус, който преди година завладя умове, сърца, новинарски ефир, правителствени решения, политически програми и др., а за тежкото състояние на безпрецедентна духовна дезориентираност на хората, обитаващи планетата Земя. Сякаш всичко е с главата надолу, а такава позиция на тялото наистина променя перспективата; небето изглежда твърдо и опасно близо до кутията, в която се помещава органа за мисловна дейност, а под краката липсва стабилна почва и само безполезни пухкави облаци ефирно пърхат насам-натам.
Болестта на света има своите причини. Множество невидими вируси са проникнали в него и са го довели до гореспоменатия хал. В тези кратки размисли няма как да достигнем до дълбоко диагностициране на заболяването, но поне ще идентифицираме един от вирусите, причиняващи страданието на пациента-свят. Ще се фокусираме върху вируса на феминизма.
Думата „феминизъм“ има противоречиво значение в съзнанието на хората. „Красиви“ идеи, от рода на борба за равенство на жените, със завидно постоянство се прокламират чрез средства за масова информация, чрез политически решения, чрез пропагандната машина на Холивуд и др. и внушават на масовата аудитория, че зад този термин стои автентичен стремеж към справедливост. Но какво всъщност представлява феминизмът? Чисто и просто той е израз на класовата борба на идеолозите на този свят, които се стремят да изравнят жените с мъжете чрез уеднаквяване на двата пола без да се интересуват от факта, че по този начин те се противопоставят на Божия дизайн.
Според Божия вечен стандарт, който откриваме както в Стария, така и в Новия Завет, ролята на жената в този свят е на съпруга, майка, домакиня, помощник на мъжа; жената се грижи за топлината и уюта на дома. Тези нейни функции не са предназначени, за да бъде обезличена и да се превърне в робиня. Напротив. Когато човек върши това, за което е създаден той получава шанса наистина да осмисли дните си. Феминизмът обаче внушава на заразените от опасния вирус, че целта на всяка жена е да бъде равна на мъжа и дори да доминира над него, и затова тя трябва да се реализира като пилотка, парашутистка, полицайка, войничка, водачка, поучаваща мъжете, лидерка в обществото.
И естествения резултат от този порив за равенство, който пар ексeланс е противопоставяне на Божия ред, е налице. Жените, които са заразени с „вируса“ на феминизма лесно могат да бъдат забелязани, проявявайки симптомите на болестта си: те са нагли, шумни, безсрамни, претенциозни, амбициозни за власт и контрол, носят мъжки дрехи, искат равенство с мъжете – равенство, което всъщност е търсене на привилегии. Съблазняват по женски, но по мъжки командват. Страхуват се и са несигурни по женски, но по мъжки компенсират със суровост и ожесточеност.
Не е просто някаква мимолетна тенденция, която ще отмине с новия моден сезон. Феминизмът е идеология. Учение, чиято цел е да изравни жените с мъжете, като ги уеднакви и изличи йерархията между тях. Крайната му цел е това равенство да стигне до състояние на заличаване на половите различия чрез превръщане на мъжа в жена и на жената в мъж. В политически, социален и дори религиозен план, въпросното движение е прикрито зад лозунги за борба на онеправданите жени срещу онеправдаващите ги мъже. В крайна сметка обаче широко афишираната в света борба за равенство между половете е битка за надмощие на жената над мъжа. Тази нова класова борба недвусмислено препраща (по отношение на въпросния аналог, моля простете наивността на автора) към идеите на културния марксизъм.
В Писанието обаче виждаме ясно Божия дизайн по отношение на равенството между половете. Мъжете и жените са равни по достойнство, но различни по функция; мъжът е глава на жената, Христос е глава на мъжа, а Бог е глава на Христос. Тази йерархия е ясно заявена в 1 Коринтяни 11:3. Разбира се, Божият дизайн не се харесва на дявола и неговите слуги с неолиберален светоглед и затова в този конфликт бива ангажиран достатъчно финансов, идеологически, музикален и други видове ресурси, за да бъде превърната хармонията, създадена от Твореца, в извратена йерархия, в която глава на мъжа е жената, а мъжът е един безполов индивид, нуждаещ се от силно феминистко лидерство. В дизайна на дявола Бог отсъства, а Христос продължава да е обект на присмех и подигравки, както когато беше разпънат на кръст преди около 2000 години.
Божият дизайн за взаимоотношенията между мъжа и жената е красива хармония, която е пророческа изява на връзката между Господ Исус и църквата. Указанията на апостол Павел в книгата Ефесяни са за това, жената да се покорява и почита мъжа си, а мъжете да обичат жените си, както Христос възлюби църквата. Виждаме, че в такъв род взаимоотношения няма тиранично доминиране, а чистота и хармония във функционалната уникалност на представителите на двата пола.
В тиранично наложената йерархия няма хармония, а силово доминиране и прилагане на еднолична власт. Когато мислим за тираничната власт по този начин, разбираме колко коренно различен от подобно устройство на семейството или на църквата е Божият промисъл. Затова и протоколът и редът в църквата имат своя цел, и тя е хармоничното функциониране на общността. За съжаление, днес все повече се вижда безпорядъкът на фалшивото разбиране за свобода, присъщо за заразения свят.
Но нека в крайна сметка обърнем внимание на лекарството срещу вируса, причиняващ дезориентираност и нелепата промяна на позицията на главата и краката. Лекарството се нарича Божието Слово. Това лекарство често предизвиква криза у този, който го употребява. Криза, изразяваща се в душевен дискомфорт, която е причинена от това, че човеците „обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19). Въпреки тази криза обаче всеки човек е редно да знае, че той отчаяно се нуждае от Лекарството, защото само чрез него може да се случи изцелението, което е резултат от вяра в Божия Син Исус Христос.
И в този ред на мисли (мисли провокирани от констатацията за болестното състояние на света), в романа си „Братя Карамазови“ руският класик Фьодор Михайлович Достоевски заявява: „Ако няма Бог, всичко е позволено“. Логичното продължение на думите на големия писател е: „Ами ако има Бог…“. Ако Създателят на цялата вселена ясно е разкрил в творението си, че е създал само два пола – мъжки и женски, и е постановил те да функционират в контекста на йерархия, идваща от вечността? Ако има Бог, препоръката към този, който се опитва да зарази хората с вируса на феминизма, както и към този, който примиренчески приема болестното си състояние, е тази: редно е да се страхувате, защото тази болест е наистина опасна.
© Явор Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Според мен феминизмът е точно толкова опасен, колкото и маскулинизма. Въобще, слагането на единия от двата пола на пиедестал е глупаво. “Ех, защо не сме се родили хермафродити?”, може би ще попита някой, който е чел стиховете на Уолт Уитман например. Друг пък ще вижда символи и сенките на бури във всичко. А трети, който все още помни, ще повтори думите на Константин-Кирил философ: “Нима слънцето не огрява еднакво всички?...”
-
Според мен целта на феминизма е да разруши Небесня първоначален замисъл, изравнявайки ролята на мъжа и жената. Като същевременно представя като остаряла, тиранична и неприемлива красивата хармония между мъжа като глава, който обича жената, и тя като негов помощник, който му се покорява. Всъщност толерирайки феминизма не заставаме ли в пряк бунт срещу самия Бог, незачитайки Неговия първоначален план.
-
Абсолютно, Ирен! Аз съм сигурна в това.
-
На мен все ми се струва, че феминизмът не е измислен от жена...
-
За мен феминистките са глупави жени. Всеки има право да бъде какъвто си иска, макар че това зависи и от възможностите му. Вирусите са безплатни за всички
-
"Когато човек върши това, за което е създаден той получава шанса наистина да осмисли дните си." - тава ми хареса. Ако ми се въртят баници, но ми се кара камион, пие ми се ракия, но не ми се ходи в казарма, кара ми се Порше, но не ми се лети с парашут, свири ми се на тромпет, но ми се носи рокля, не ми се пилят маникюри, плескат гримове и слагат силикони и ми идва отвътре да подредя инструментите в гаража с груби ботуши, но пък брадясването не ми се отдава... какъв пол съм?!? ... I love being who I am...
Защо трябва полът ми да определя това, което ще правя?!? Но е проблем, ако не можеш да пееш, а се правиш на певец или нямаш топки, но си си окачил такива... -
Не, не си изпълнен със злоба, Яворе. И си прав за това, че промяната на Божия ред води до хаос. Нека и аз вметна един цитат от Достоевски: “Братя и учители, питам какво е ад? Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш” Оттам идват всички злини.
-
Нека само подчертая, че не соча с пръст и не съм изпълнен със злоба. Не. Просто заявявам, че Божият дизайн за взаимоотношенията между мъжа и жената е красива хармония, която обаче е основана именно на отчитане на факта на различията между двата пола.
И още нещо - няма безусловно равенство. „Най-лошата форма на неравенство е изравняването на нещата, които не са равни” - Аристотел. В този ред на мисли мъжете и жените са равни като ценност и по достойнство, но са функционално различни. Ако хората искат да изравнят това, което Бог е напарвил различно, то рано или късно ще настъпи хаос. -
Човечеството прилича на връх, чийто два склона са мъжкото и женското начало, които се осъществяват едно чрез друго. В Евангелието от св. евангелист Марк четем: „Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата” (Марк 12:25). Сведенбор дава прекрасно обяснение на тези думи: мъжкото и женското ще се срещнат заедно в Царството Божие във вид на един ангел.
Има два различни разказа за сътворението – един в глава 1 и друг в глава 2 от книгата Битие. В гл. 1 на петия ден от сътворението Господ създава всяка твар във въздуха и водата, на шестия ден – първо всички земни животни и след това човека като мъж и жена. Очевидно в тази версия хората са създадени най-накрая, при това мъжът и жената едновременно, еднакво. Едно начало и един край! Защо тогава между това начало и край, трябва да са различни.
Господ наказва Ева заради греха и! Но нали той е милостив и прощава греховете! Трябва ли Ева во веки веков да излаща греха си? -
Абортите- жените грешни, а мъжете непричьом.
Феминизъм- пак жените грешни,че не си седят на г....а, а мъжете с пушките напред. А колко простичко и лесна е Божията мъдрост за права, задължения и изпълнения. Докато дявола владее този свят-така ще бъде вечен антагонизъм на Божиите думи. Ум и разум се иска! -
Напротив, точно така изглежда. Без реален поглед, доказателства, теза, антитеза, си е голо претендиране. Претендираш, цитирайки пасажи от библията. Впрочем "претендирам" пак е чуждица. Но защо? И как да повярвам в написаното, ако не съм достигнала тази висота на просветление, живеейки забързано и просто като жена от 21 век. А не мислете, че не исках да повярвам в идеята на написаното. Има и криворазбран феминизъм. Него не го срещнах между редовете. Общо взето там е жалката картина. Но я няма описана. Липсва. Мъжете и техните недоразумения? И тях ги няма. Виновен е феминизмът и точка. Сега търсим ваксината. Търсим, търсим...😀
-
Ще те изправим и тебе. Не бери грижа
-
Глупости говориш😊
Много добре се слушаме даже.
Опааааа, забравих да отбележа, че гласувах с една звезда. Ако имаше една четвърт....Но жалко, няма. -
Ааа, не. Не е само в моята глава И нямам предвид Димо. Дори мога да кажа, че отчасти беше предизвикан. Но явно тези хора са си тъй. Светът за тях е бял и чер, но повече чер, само Бог е бял, което не значи, че осемнадесет осми от последователите му не са и те черни. Въобще, карма карашик
Дари, никой не може да ме предизвика, не го ли разбра. Вярно е, че пиша понякога, но основно чета. И то много чета. И много прочитам. Но не ми се обяснява, наистина. Аз съм едно келеме, което
хвърля бомбата и се кефи на ефекта. Ако искаш, ми обръщай внимание. Не ме ласкае, не ми влияе никак. Казвам това, което виждам. И още имам да казвам 💋 -
Гневът и непростителността са само в твоята глава. Пък, ако визираш Завет, той си е той, не обобщавай с него. Никой не претендира да е с титла "Просветен", всеки споделя, това до което е достигнал сам. Мисля, че така и трябва да бъде. Поне за мен това е ценно/независимо дали съвпада или не с моите възгледи/
-
На мен, вече второ есе, ми е чудно как човек, който толкова много се уповава на Бог и е открил истината и хармонията, и верните отговори и път, не може да превъзмогне гнева и да прости на невежите. И тук и там, при абортите направо ме прободе този първичен гняв, този пръст, насочен към гърдите на половината Вселена, и все едно някой грубо ме дръпна за яката и ме постави на колене да се кая и да търся някаква нова, непотребна за мене истина. Но най лошото е, че случайно попаднах на стотици теологочни спорове тук (от все просветени люде) и те бяха толкова ожесточени и нетолерантни, и отблъскващи, и нетърпящи възражение и толкова много божествена слюнка хвърча, че мерси, си казах. Дано никога да не ми се наложи да търся помощ, подкрепа или съвет от такива "умиротворени, покаяли се, открили пътя към изцелението" ментори.
Тенкю, пийпъл. -
Жизнено важни въпроси повдигаш и напълно споделям отговорите, които си дал.
Ние сме равноправни, но не сме равнопоставени! - Факт, неоспорим. Библията казва, мъжът е главата, а жената е венецът на тази глава - неговата слава. Притчи 12:4. „...и те ще бъдат една плът” (Битие 2:24)
Разменете им местата или ги поставете наравно. За целта и в двата случая ще трябва да отрежете главата, а глава върху венец или до венец е глава с погребален венец
Мога да бъда и по-красноречива: Ако мислите със задника си, а главата си ползвате за задник... Но и двете си ги обичате еднакво, нали :р -
За мен есето не е издържано и ще кажа защо. Първо липсва, а е много важно да се спомене, откъде идват корените на тази дума : феминизъм, защо се е наложило изобщо едни жени да се борят за правото си да бъдат такива, за правото си не само да раждат, но и сами да отглеждат децата си, да работят, за правото си да гласуват. Второ много важно, целта на есето не е ли да се разгледа темата от няколко страни, от различни гледни точки, защото съгласете се, тук има само една, в която жените са набедени като излезли от функциите си същества. А защо е станало така, не се споменава. Всички ли мъже са така добри, извисени и чисти същества, че с радост тяхната жена да им служи и да бъдат две споени половини от цялото? Болестта на обществото, за да се излекува, трябва да се постави диагноза. И ето, тя е поставена от Вас със същата лекота, с която преди години са обявявали жените за вещици; затваряли са ги в лагери; и т.н. Не е пълно есето и не е обективно написано. За мен.
-
Не Бог поставя жената по-долу от мъжа, а извратената религия. Самият Христос е бил феминист, но да ме извинявате - от вашата статия струи сексизъм (омраза към противоположния пол). Най-първите идеолози на религията може и да са били с чисти намерения относно хармонията и йерархията в семейството. Оттогава обаче са минали има няма 2000 години, обществото се е развило по начин, който утвърждава друга роля на жената, различна от проста слугиня и животно за разплод. Обществото днес е стотици пъти по-комплексно от онова, за което са писани библейските текстове, и не мога да повярвам, че изобщо ми се налага да споря по тези въпроси в 21 век. Който иска нека си стои вкъщи и слугува. Но не приемам това да ми бъде налагано чрез религиозни поучения и ретроградни идеологии. Истинският мъж не би се страхувал от силната жена, напротив. Точно по това той се различава от страхливеца.
-
Есето повдига края на завесата, зад която се крие значим проблем. Но мълчанието около него показва неглижиране или по-скоро приемане от обществото, че тук няма проблем, а има нова, удовлетворяваща и двата (засега) пола ценност. Феминизмът (еманципацията преди него) доведе до погрешното разбиране, че жената някак си е напълно изравнена по възможности с мъжа и по този начин е и самодостатъчна. Бог поставя обаче двамата не в неравноправно отношение, а в единствено правилното взаимоотношение на обичащи се хора, които допълвайки се създават целия човек.Извън това естествено разбиране, се получава обособяването на мъжа и жената като личности отделени от същността си и поради това, нещастни.
-
Благодаря за прекрасното есе! Респект пред доблестта и смелото перо на автора!
-
Браво за темата и за хубавото есе! Според мен проблемът идва от неразбиране и объркване на хората относно Бог, Библията и християнството. Шири се мнението, че Библията твърди, че жената е едва ли не по-долно същество от мъжа, а всъщност Библията подчертава уважението на мъжа към своята жена, дълга на мъжа да обича жена си, както е посочено и в есето. Има и още нещо, което се прокрадва заедно с идеята за феминизма, и то ме ужасява: сякаш е модерно съсипването на тялото на човека с хормони за противоположния пол. За съжаление все повече виждам явлението, че мъжете се отричат от това да бъдат мъже, а жените - от това да са жени, и посредством хормонално "лечение" съсипват способността си да имат потомство, а с хирургическа намеса съсипват дареното им от Бога...
Метафората в началото, за перспективата, много ми хареса. Боя се, че точно това се случва в момента в света.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
