11 oct 2011, 23:18

От избори... на избори

1.8K 0 9
2 мин за четене

ОТ ИЗБОРИ

 

(Преди около двайсетина години)

 

Не. Това не е моята пролет.

Моите кокичета не разцъфтяха.

Моите лястовици няма да се върнат в гнездата си.

Щъркелите вече няма да дойдат.

Кукувица няма да ме закука с паричка, защото джобът ми е скъсан.

Няма зелено в душата ми.

Овошките ми няма да се разлистят.

Не! Това не е моята пролет!

Нивата ми стене незасята. Цялата е обрасла с бурени.

Усмивката ми е студена. Не се стопиха снеговете в сърцето ми. Там духа леден вятър. Когато всичко в природата се ражда – точно тогава умира народът ми.

Не, това не е моята пролет.

Това не е моят народ,

който не може да се радва на тези, дето му измислят пролет.

И го карат да се усмихва, без да са запалили свещичките на кукуряците.

Не, това не е моят народ.

Дето събори лястовичите гнезда, за да не му грозят къщата, а щъркеловото ложе със стълба го свали, за да подсили огъня под тигана си, в който няма нищо.

Не, това не е моят народ.

Това не е моята родина.

Тази пролет не е моя.

Дано Бог изпрати истинска пролет!

Някоя година...

Ще се моля...

 

 

 

 

 

 

НА ИЗБОРИ

 

(Сега)

 

Не! Вече няма да се моля.

Погълна ме, сдъвка ме лятото.

Дойде есента.

Пак нивата ми стене в самота и спомен за посев.

Животът ми се пропиля в очакване на полети.

А с черен и лъскав асфалт някои искат да покрият гроба ми.

И моя.

И този на баща ми.

И на дядо.

Послушайте ме, братя несвободни!

Ако хвърляте дърва в огъня – ще има топлина и светлина, и път.

Аз искам да съм есенно дърво, което не като главня да тлее, а да вихри пламъци в душите и на безбожниците.

Да изпепелява всяка безсрамна лъжа.

И да тревожи, както сития, така и просяка.

И от що-годе човека, до велможата.

И от нине до присно, и от присно во век.

Тогава няма да бъдем пролома между канарите за какъвто и да е деспот – самовлюбил се и самозабравил се.

И ще засеем нивите, за да има хляб за всички.

Само когато издигнем себе си в божество, а не боготворим властуващите – ще станем силен и светъл народ.

Каквито има много по земята.

И какъвто заслужаваме да бъдем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Но ми се изчерпаха коментарите,говоренето,нервите и всичко по темата.Остана ми някое и друго стихотворенийце и горчивата мисъл,че притежаваме свободата да сме роби.
  • Разтърсващо истинно...
  • Дано!!!
  • Дай да ти стисна десницата! Поздравявам те!!!
  • Добре поднесена истина,само че и аз като теб съм притеснена от равнодушието, в което притихна народа ни,сякаш го нахраниха с опиати!Поздрав!

Selección del editor

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...