От избори... на избори
ОТ ИЗБОРИ
(Преди около двайсетина години)
Не. Това не е моята пролет.
Моите кокичета не разцъфтяха.
Моите лястовици няма да се върнат в гнездата си.
Щъркелите вече няма да дойдат.
Кукувица няма да ме закука с паричка, защото джобът ми е скъсан.
Няма зелено в душата ми.
Овошките ми няма да се разлистят.
Не! Това не е моята пролет!
Нивата ми стене незасята. Цялата е обрасла с бурени.
Усмивката ми е студена. Не се стопиха снеговете в сърцето ми. Там духа леден вятър. Когато всичко в природата се ражда – точно тогава умира народът ми.
Не, това не е моята пролет.
Това не е моят народ,
който не може да се радва на тези, дето му измислят пролет.
И го карат да се усмихва, без да са запалили свещичките на кукуряците.
Не, това не е моят народ.
Дето събори лястовичите гнезда, за да не му грозят къщата, а щъркеловото ложе със стълба го свали, за да подсили огъня под тигана си, в който няма нищо.
Не, това не е моят народ.
Това не е моята родина.
Тази пролет не е моя.
Дано Бог изпрати истинска пролет!
Някоя година...
Ще се моля...
НА ИЗБОРИ
(Сега)
Не! Вече няма да се моля.
Погълна ме, сдъвка ме лятото.
Дойде есента.
Пак нивата ми стене в самота и спомен за посев.
Животът ми се пропиля в очакване на полети.
А с черен и лъскав асфалт някои искат да покрият гроба ми.
И моя.
И този на баща ми.
И на дядо.
Послушайте ме, братя несвободни!
Ако хвърляте дърва в огъня – ще има топлина и светлина, и път.
Аз искам да съм есенно дърво, което не като главня да тлее, а да вихри пламъци в душите и на безбожниците.
Да изпепелява всяка безсрамна лъжа.
И да тревожи, както сития, така и просяка.
И от що-годе човека, до велможата.
И от нине до присно, и от присно во век.
Тогава няма да бъдем пролома между канарите за какъвто и да е деспот – самовлюбил се и самозабравил се.
И ще засеем нивите, за да има хляб за всички.
Само когато издигнем себе си в божество, а не боготворим властуващите – ще станем силен и светъл народ.
Каквито има много по земята.
И какъвто заслужаваме да бъдем.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!Но ми се изчерпаха коментарите,говоренето,нервите и всичко по темата.Остана ми някое и друго стихотворенийце и горчивата мисъл,че притежаваме свободата да сме роби.
-
Разтърсващо истинно...
-
Дано!!!
-
Дай да ти стисна десницата! Поздравявам те!!!
-
Добре поднесена истина,само че и аз като теб съм притеснена от равнодушието, в което притихна народа ни,сякаш го нахраниха с опиати!Поздрав!
-
Истинско и завършекът вдъхва борственост на духа! Поздравления, Ангел!
-
!
-
Впечатляващи истини
-
"Послушайте ме, братя несвободни!
Ако хвърляте дърва в огъня – ще има топлина и светлина, и път.
Аз искам да съм есенно дърво, което не като главня да тлее, а да вихри пламъци в душите и на безбожниците.
Да изпепелява всяка безсрамна лъжа.
И да тревожи, както сития, така и просяка.
И от що-годе човека, до велможата."
Ех, Ачо, разтревожи и мен, може би защото:
Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство -
финото,
лицемерното,
на поробителя
без ятаган.
Свободен
човек съм,
но с чип
и следен
от Големия,
от този,
отпускащ
жалките
пари.
Свободен
човек съм -
като говедо,
с халка
на носа...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
