purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
11 окт. 2011 г., 23:18

От избори... на избори 

  Эссе » Гражданские
1553 0 9
2 мин за четене

ОТ ИЗБОРИ

 

(Преди около двайсетина години)

 

Не. Това не е моята пролет.

Моите кокичета не разцъфтяха.

Моите лястовици няма да се върнат в гнездата си.

Щъркелите вече няма да дойдат.

Кукувица няма да ме закука с паричка, защото джобът ми е скъсан.

Няма зелено в душата ми.

Овошките ми няма да се разлистят.

Не! Това не е моята пролет!

Нивата ми стене незасята. Цялата е обрасла с бурени.

Усмивката ми е студена. Не се стопиха снеговете в сърцето ми. Там духа леден вятър. Когато всичко в природата се ражда – точно тогава умира народът ми.

Не, това не е моята пролет.

Това не е моят народ,

който не може да се радва на тези, дето му измислят пролет.

И го карат да се усмихва, без да са запалили свещичките на кукуряците.

Не, това не е моят народ.

Дето събори лястовичите гнезда, за да не му грозят къщата, а щъркеловото ложе със стълба го свали, за да подсили огъня под тигана си, в който няма нищо.

Не, това не е моят народ.

Това не е моята родина.

Тази пролет не е моя.

Дано Бог изпрати истинска пролет!

Някоя година...

Ще се моля...

 

 

 

 

 

 

НА ИЗБОРИ

 

(Сега)

 

Не! Вече няма да се моля.

Погълна ме, сдъвка ме лятото.

Дойде есента.

Пак нивата ми стене в самота и спомен за посев.

Животът ми се пропиля в очакване на полети.

А с черен и лъскав асфалт някои искат да покрият гроба ми.

И моя.

И този на баща ми.

И на дядо.

Послушайте ме, братя несвободни!

Ако хвърляте дърва в огъня – ще има топлина и светлина, и път.

Аз искам да съм есенно дърво, което не като главня да тлее, а да вихри пламъци в душите и на безбожниците.

Да изпепелява всяка безсрамна лъжа.

И да тревожи, както сития, така и просяка.

И от що-годе човека, до велможата.

И от нине до присно, и от присно во век.

Тогава няма да бъдем пролома между канарите за какъвто и да е деспот – самовлюбил се и самозабравил се.

И ще засеем нивите, за да има хляб за всички.

Само когато издигнем себе си в божество, а не боготворим властуващите – ще станем силен и светъл народ.

Каквито има много по земята.

И какъвто заслужаваме да бъдем.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Но ми се изчерпаха коментарите,говоренето,нервите и всичко по темата.Остана ми някое и друго стихотворенийце и горчивата мисъл,че притежаваме свободата да сме роби.
  • Разтърсващо истинно...
  • Дано!!!
  • Дай да ти стисна десницата! Поздравявам те!!!
  • Добре поднесена истина,само че и аз като теб съм притеснена от равнодушието, в което притихна народа ни,сякаш го нахраниха с опиати!Поздрав!
  • Истинско и завършекът вдъхва борственост на духа! Поздравления, Ангел!
  • !
  • Впечатляващи истини
  • "Послушайте ме, братя несвободни!
    Ако хвърляте дърва в огъня – ще има топлина и светлина, и път.
    Аз искам да съм есенно дърво, което не като главня да тлее, а да вихри пламъци в душите и на безбожниците.
    Да изпепелява всяка безсрамна лъжа.
    И да тревожи, както сития, така и просяка.
    И от що-годе човека, до велможата."

    Ех, Ачо, разтревожи и мен, може би защото:
    Свободен
    човек съм,
    за да усетя
    другото
    робство -
    финото,
    лицемерното,
    на поробителя
    без ятаган.

    Свободен
    човек съм,
    но с чип
    и следен
    от Големия,
    от този,
    отпускащ
    жалките
    пари.

    Свободен
    човек съм -
    като говедо,
    с халка
    на носа...


Предложения
: ??:??