16 jul 2009, 1:29

Откровена с непознат

2.4K 0 6
1 мин за четене

          Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора предпочитат анонимността. Не желаят показност, обвързване или разкритие, а просто някой, с който да поговорят,,без да се страхуват, че ще ги осъди или предаде. Е, аз имах нужда точно от това. Да поговоря с някой различен, непознат човек и да разбера как изглеждам отстрани. Това и направих. С едно натискане на мишката вече имах на разположение човек, с който да поговоря, без да се притеснявам и срамувам. Без да се познаваме, без обвързване, без каквато и да била ангажираност, говорих с този човек и установих колко по-лесно е да бъдеш честен с някой, който не познаваш, отколкото дори и с най-близкия ти роднина. Може би точно тук се крие иронията. Не знам кой е човекът отсреща, не знам дали думите му са били искрени или просто се е забавлявал с моите. Не мога да знам. Но най-голямата ирония е в това, че този непознат ме изслуша, поговори с мен и ме накара да се засмея. Както казах - без обвързване, без детайли и подробности, просто двама непознати си вдъхнаха смелост и вяра в утрешния ден. Навярно ви звучи глупаво, дори наивно, но за мен това е вид утеха. Утеха, че някъде има някой, който, също като мен, търси непознат, с който да говори, защото не вижда изход и упора в никой близък. Знам, че винаги има надежда и, че дори след най-дългата нощ слънцето изгрява, но е хубаво, когато има някой, който наистина да те накара да повярваш в това. Не си мислете, че съм наивна, напротив. Трудно се доверявам на хората, може би това е причината да избера непознатия пред тези, които са ми уж приятели. А и, все пак, ножът си е нож, независимо дали ти го забива приятел или непознат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро ,понякога всеки има нужда да поговори с някой -пък било то и непознат.Да можех и аз да намеря такъв ,който да не ме съди ,а изслуша и окуражи.. Браво ,супер е!
  • Да, и според мен разговора с непознат понякога е доста по-искрен и разтоварващ...Освен това, както си написала непознатия не те съди, а просто слуша...Поздрав!!!
  • добре, че непознатите са винаги на среща( е почти винаги). Винаги е по- лесно да признаеш дерзанията си, на човек, който ен познаваш и евебнтуално няма да срещнеш
  • Хубаво е... С непознати винаги е по - лесно... Поздрав!
  • По добре чуждо куче да те лае, отколкото твоето да те ухапе.Харесах, поздравления! Дими

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...