Откровена с непознат
Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора предпочитат анонимността. Не желаят показност, обвързване или разкритие, а просто някой, с който да поговорят,,без да се страхуват, че ще ги осъди или предаде. Е, аз имах нужда точно от това. Да поговоря с някой различен, непознат човек и да разбера как изглеждам отстрани. Това и направих. С едно натискане на мишката вече имах на разположение човек, с който да поговоря, без да се притеснявам и срамувам. Без да се познаваме, без обвързване, без каквато и да била ангажираност, говорих с този човек и установих колко по-лесно е да бъдеш честен с някой, който не познаваш, отколкото дори и с най-близкия ти роднина. Може би точно тук се крие иронията. Не знам кой е човекът отсреща, не знам дали думите му са били искрени или просто се е забавлявал с моите. Не мога да знам. Но най-голямата ирония е в това, че този непознат ме изслуша, поговори с мен и ме накара да се засмея. Както казах - без обвързване, без детайли и подробности, просто двама непознати си вдъхнаха смелост и вяра в утрешния ден. Навярно ви звучи глупаво, дори наивно, но за мен това е вид утеха. Утеха, че някъде има някой, който, също като мен, търси непознат, с който да говори, защото не вижда изход и упора в никой близък. Знам, че винаги има надежда и, че дори след най-дългата нощ слънцето изгрява, но е хубаво, когато има някой, който наистина да те накара да повярваш в това. Не си мислете, че съм наивна, напротив. Трудно се доверявам на хората, може би това е причината да избера непознатия пред тези, които са ми уж приятели. А и, все пак, ножът си е нож, независимо дали ти го забива приятел или непознат.
© Стефани All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е добро ,понякога всеки има нужда да поговори с някой -пък било то и непознат.Да можех и аз да намеря такъв ,който да не ме съди ,а изслуша и окуражи..
Браво ,супер е! -
Да, и според мен разговора с непознат понякога е доста по-искрен и разтоварващ...Освен това, както си написала непознатия не те съди, а просто слуша...Поздрав!!!
-
добре, че непознатите са винаги на среща( е почти винаги). Винаги е по- лесно да признаеш дерзанията си, на човек, който ен познаваш и евебнтуално няма да срещнеш
-
Хубаво е... С непознати винаги е по - лесно... Поздрав!
-
По добре чуждо куче да те лае, отколкото твоето да те ухапе.Харесах, поздравления! Дими
-
браво!Много вярно и много истинско.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
