16.07.2009 г., 1:29

Откровена с непознат

2.4K 0 6
1 мин за четене

          Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора предпочитат анонимността. Не желаят показност, обвързване или разкритие, а просто някой, с който да поговорят,,без да се страхуват, че ще ги осъди или предаде. Е, аз имах нужда точно от това. Да поговоря с някой различен, непознат човек и да разбера как изглеждам отстрани. Това и направих. С едно натискане на мишката вече имах на разположение човек, с който да поговоря, без да се притеснявам и срамувам. Без да се познаваме, без обвързване, без каквато и да била ангажираност, говорих с този човек и установих колко по-лесно е да бъдеш честен с някой, който не познаваш, отколкото дори и с най-близкия ти роднина. Може би точно тук се крие иронията. Не знам кой е човекът отсреща, не знам дали думите му са били искрени или просто се е забавлявал с моите. Не мога да знам. Но най-голямата ирония е в това, че този непознат ме изслуша, поговори с мен и ме накара да се засмея. Както казах - без обвързване, без детайли и подробности, просто двама непознати си вдъхнаха смелост и вяра в утрешния ден. Навярно ви звучи глупаво, дори наивно, но за мен това е вид утеха. Утеха, че някъде има някой, който, също като мен, търси непознат, с който да говори, защото не вижда изход и упора в никой близък. Знам, че винаги има надежда и, че дори след най-дългата нощ слънцето изгрява, но е хубаво, когато има някой, който наистина да те накара да повярваш в това. Не си мислете, че съм наивна, напротив. Трудно се доверявам на хората, може би това е причината да избера непознатия пред тези, които са ми уж приятели. А и, все пак, ножът си е нож, независимо дали ти го забива приятел или непознат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро ,понякога всеки има нужда да поговори с някой -пък било то и непознат.Да можех и аз да намеря такъв ,който да не ме съди ,а изслуша и окуражи.. Браво ,супер е!
  • Да, и според мен разговора с непознат понякога е доста по-искрен и разтоварващ...Освен това, както си написала непознатия не те съди, а просто слуша...Поздрав!!!
  • добре, че непознатите са винаги на среща( е почти винаги). Винаги е по- лесно да признаеш дерзанията си, на човек, който ен познаваш и евебнтуално няма да срещнеш
  • Хубаво е... С непознати винаги е по - лесно... Поздрав!
  • По добре чуждо куче да те лае, отколкото твоето да те ухапе.Харесах, поздравления! Дими

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...