19 feb 2018, 11:22

Печелейки - губиш

  Ensayos
1.8K 2 0
1 мин за четене

На мен...

И най-вече на нея!

 

       Печеля.

       Вниманието й, доверието й!

       Чакам я да се наиграе... или да разбере...

       Или да разбере!

       Усмивката се закривява по краищата надолу.

       Крие я, крия я.

       Детска история – стара като света.

       Не ми е тъжно и не плача.

       Скришом гледам луната...

       Дето я няма, защото е облачно, по дяволите!

       Дали се смее сега?

       Ако е така – склонен съм аз да съм глупакът.

       Мразя Достоевски, не че й пука!

       Не е такава.

       Не обещава, а иска.

       Иска – без да обещава...

       На кого му трябват обещания в тоя нереален свят?

       Делим си я тука с колегите, по часове, по дни...

       Засега само полъх усещам.

       Полъх на обещание, от тия дето не ги дава!

       Печеля я.

       Бавно, мъчително!

       Драскам с нокти по врата й...тоест по вратата й!

       Сигурно е заета, защото не отваря.

       Поглеждам нагоре – търся обещание... или луна...

       А то, облачно, ебаси!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...