трябва.
прегръщам те
прогаряш дупка в мен
обичам те
не ме боли
не мога да спра
още толкова малко.
продължава да пръщи
да нахлува през цепнатините
да се върти и да пищи
прорязва и потъва до мозъка
подредени
подредени!
облепени с кален въздух
просмукани със злобното ти ехо
запратени на всички страни
листа срещу бетонни стени
шепнеш и превръщаш всичко в прах
давя се!
давя се.
какво по-хубаво от това?
ХАЙДЕ ЕЛА!!
КАЖИ ГО ОЩЕ ВЕДНЪЖ!!!
© Светлин Николов Todos los derechos reservados