23.06.2007 г., 21:47 ч.

по-близо! 

  Есета
1156 0 0


трябва.
прегръщам те
прогаряш дупка в мен
обичам те
не ме боли
не мога да спра
още толкова малко.
продължава да пръщи
да нахлува през цепнатините
да се върти и да пищи
прорязва и потъва до мозъка
подредени
подредени!
облепени с кален въздух
просмукани със злобното ти ехо
запратени на всички страни
листа срещу бетонни стени
шепнеш и превръщаш всичко в прах
давя се!
давя се.
какво по-хубаво от това?

ХАЙДЕ ЕЛА!!

КАЖИ ГО ОЩЕ ВЕДНЪЖ!!!

© Светлин Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??