Jun 23, 2007, 9:47 PM

по-близо!

  Essays
1.6K 0 0


трябва.
прегръщам те
прогаряш дупка в мен
обичам те
не ме боли
не мога да спра
още толкова малко.
продължава да пръщи
да нахлува през цепнатините
да се върти и да пищи
прорязва и потъва до мозъка
подредени
подредени!
облепени с кален въздух
просмукани със злобното ти ехо
запратени на всички страни
листа срещу бетонни стени
шепнеш и превръщаш всичко в прах
давя се!
давя се.
какво по-хубаво от това?

ХАЙДЕ ЕЛА!!

КАЖИ ГО ОЩЕ ВЕДНЪЖ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...