nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
10 may 2009, 13:42

По-добре късно, отколкото никога... 

  Ensayos » Personales
5675 0 25
3 мин за четене

     Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувстваме живи. За секунда  светът около нас изчезва, когато потънем в недрата на любовта. За секунда светът ни се срутва, когато я изгубим. И макар птиците още да пеят, песента им вече е... друга. Мълчим. Единствено от себе си нищо не можем да скрием... 

     Дали е лудост да мислим, че любовта ни може да задържи някого?! Но тъй като хората са по-скоро господари на това, което запазват само за себе си в тайна, а не на това, което изричат...  толкова  често се разминават с живота си. Колко е трудно да кажеш: Почакай! Спри! Аз те  обичам!... Дали пък така не е по- добре?! Дали оставяйки на свобода онези, които обичаме, не ги запазваме по-дълго в себе си?...

    Хората по света са различни... Но тези, които са били членове на определено общество, които са живели на определено място - град или село, са пропити с мисловната им атмосфера, с порядките, бита и традициите. Понякога те имат навици,   разсъждения, умения, морални ценности, които ги обединяват на определено мисловно равнище. Те се смеят на шеги, думи и случки, разбираеми само за тях. Говорят на свой език. Намират общи спомени, дори когато са се разминали най-случайно в пространството и времето. Но след години, ако се срещнат, тези хора  установяват много бързо контакт. Разпознават се, защото носят определен мисловен, традиционен и емоционален заряд, съхранен в опита, познанието и житейските ценности на месторождението и обществото, в което са раснали. Имат сходна родова памет, предавана с генотипа през поколенията.

       Казват, че счупеното носи щастие или някой е измислил тази поговорка, за да не съжаляваш за нещо, което вече го няма в живота ти? Защо не можем да си кажем  ей така: Минало - заминало! Намерих себеподобен - изгубих себеподобен... Може би, защото хората не намират така лесно своите двойници. Може би, защото всяка  среща от този вид натоварва и изкривява кармичното пространство и време. Може би, защото да намериш огледалната си половинка е рядко щастие и привилегия. Може би, защото хората не са направени от стъкло, но също като него са чупливи и раними, а  от  тези рани остават следи, които помнят с години.. И дори  щастието на счупеното  да е, в крайна сметка,че старата вещ най-накрая ще бъде заменена с нова, няма как да замениш себеподобния с друг такъв. Ерзацът има само сантиментална стойност... Копието на Мона Лиза не е Мона... Макар че  една репродукция може да носи определена естетическа наслада, а оригиналът да създава  само главоболия.

     В този свят, изкривен от парадоксите на мисловните и поведенчески модели, осъзнаваме грешките си късно. Очевидното е най-неразбираемо, а прозренията все идват със задна дата... Чувствата ни опияняват, а загубите отрезвяват. Понякога  забравяме, че да обичаш не е лесно... И  само променената  песен на птиците ни напомня колко сме смъртни...

 

 

 

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бях тук и прочетох с интерес ..., много добре си го казала , допаднаха ми твоите разсъждания , Нели !
  • а от тези рани остават следи, които помнят с години.. 6+
  • Прочетох с интерес! "Понякога забравяме, че да обичаш не е лесно..." - няма какво да забравим, Нели, след като не сме запомнили, защото за да помниш се иска разум, а ТЯ - любовта е встрани от разума, тя просто се случва без контрол, ако го има, значи не е истинска. Следвай сърцето си! - това е моята истина.
    А счупеното, наистина носи щастие!
    Иии... да обичаш е лесно, някак естествено!
    "Вервай ми!"
  • За съжаление раздялата и тъгата все ни изненадват, а щастието идва без да го чакаме..или когато най- малко ..го търсим..А често забелязваме най- очевидните неща , най- късно...
  • Щастие-красиво,мечтано,благодарно,обсебващо,любовно...чувство,но често кратко,преходно,илюзорно...!Нещастие-......,но вярно,понякога непреходно,убиващо... чувство!За едното трябва да се бориш...,а другото идва без покана!Щастието винаги ще го очакваме,а за нещастието вечно ще сме неподготвени!
    Хуваво есе!!! Не се учудвам от многото коментари.
  • Това да, Нели! И не е срамно да спреш любимия, да се опиташ да го върнеш. Компромиси трябва да се правят и да се дава втори шанс, всеки греши, но само когато любовта е взаимна.
  • Да, насила хубост не става.. Но ако си задържал във себе си думите: Спри !! Почакай!Обичам те! Никога не би разбрал чия химия е по- силна..По-добре късно, отколкото никога да срещнеш новата си любов!!!
  • Дали е лудост да мислим, че любовта ни може да задържи някого?!
    Лудост е! Ако сърцето и мислите му са при друг, нищо и никой не може да го здържи, ако ще да ходи на главата си. Насила любов не се прави. И това ни кара да се чувстваме изоставени, излъгани. Колко много ние даваме, а на нас - нищо. Той/тя не са ни лъгали, просто всичко е свършило в един миг и може да няма виновен. Някъде се е получил "химичен" процес по-силен от нашия. И ако не го разберем, ще си се измъчваме до тогава, докато не спрем да размишляваме защо, къде и как. Ами случило се е. "Върни се, ще си прережа вените!" И той/тя ще се върнат. Любов от съжаление, не е любов, а мъка и за двамата или тримата, ако има трети. Той/тя си е тръгнал, значи така е трябвало да стане. Край, точка, животът продължава и трябва да се живее със или без... Разбереш ли го сам за себе си, ще чуеш пак птичи песни и може и по-хубави, зависи от нас самите. Ако не ти се слушат, седни и се самосъжалявай. По-добре късно, отколкото никога да срещнеш новата си любов!!! Главата горе и напред!
  • Дамм..Точно тук е смисълът на щастието.. в простите неща... Който може да разложи сложния многочлен на живота си на прости числа и да им се наслади и в такъв вариант... е истински щастливец...
  • Познанието е безгранично и всеобхватно...По-скоро има обратна зависимост.. Колкото повече знаем, толкова по трудно живеем.. Животът на човека с професия овчар е максимално опростен...Там знанията за глобалното затопляне, сложните юридически казуси или поредната PR-кампания не тежат със страшна сила..По-скоро той носи розови очила...
  • Светът звучи различно, Феичке,когато си влюбен.. Когато, някой си отиде от живота ти....също..
  • "И само променената песен на птиците ни напомня колко сме смъртни..."

    Благодаря ти! Имах нужда да го прочета!



  • Не знаех...интересно звучи.. Има и логика.. Благодаря ти Миа!...
    После се взираш, Дими!!за да спиш спокойно трябва да си дадеш отговор : Защо, точно на мен??Вероятно е за собствено успокоение...Размислите и себеизразяването чрез писане е много добра терапия..
    Е, Никита, май си прав!!Най-добре се учим от личен опит!!
  • Умните се учат от грешките си, а мъдрите от грешките на другите...
  • Всъщност всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо...Думата
    " самобичуване" е прекалено помпозна струва ми се..Дори най-елементарното чувство за вина е прекалено натоварващо... Ако можеше животът да си тече без усложнения би било най- добре...не е чак толкова спешно да се замисляме.. Ако има емоционален проблем, по- скоро го преживяваме емоционално..особено ние жените..
    Но не съм съгласна , че трябва да се забрави всичко за да се започне наново.. Така или иначе има неща , които и да искаш , не можеш да забравиш..Гадно , не гадно.. твои са си тези гадости,MAGO!Така , че по- скоро е добре да си направиш съответните изводи и следващият път, с новия опит , да се опиташ да избегнеш грешките..ЕЕ !!Така мисля аз!..Всеки има свое мнение..
  • Не можеш да започнеш нищо ново ,ако не забравиш всичко старо!
    Животът е гаден,но няма нищо лошо в това,когато го знаеш!
    Щом се е счупило значи е трябвало да се счупи!
    Не,че е правилно можеби,но по-малко боли така!
  • Защо хората се вторачват във следствието ли ?? Може би заради, крайния резултат... Когато разбереш какво ти се е случило. Тогава чак си даваш сметка, докъде си стигнал.. За съжаление, няма" Капчица" за счупените отношения.... В ретроспекция, връщайки лентата назад откриваш къде си сгрешил.. Единствено изводите, които си направил , могат да ти послужат оттук нататък при следвашите взаимоотношения, на друго място, по друго време и с друг партньор...
  • Много добре!
  • Много си права...
  • Много харесвам това, което правиш. Дали защото съм нагазила до гуша именно в тази тема. Замисли ме...благодаря ти!
  • Поздрави,приятелко!
  • http://www.youtube.com/watch?v=4_lcmZO93bc
  • Навреме!Барона
  • Любовта е отговор на всичко, което ценим у даден човек. Емоционален ответ на жизнеутвърждаващи ценности, важни за всички. С уважението си към тях ние извършваме мощен хуманен акт...Когато чувствата са базирани на реални неща, те представляват съвкупност от истини. Ако се опиташ да убедиш някой, че греши в чувствата си, той само ще изпита още по-голяма вътрешна убеденост и ще продължи разпалено да разпръсква огъня на своите вярвания. Вярата му в обекта ще укрепне, но ще намрази теб, не него.Вярата му няма да се разколебае. Ще има резултат, но не и причина...
    Поздравявам те! Страхотно есе!
  • ..наскоро смъртта на един човек и страданието на друг, ме накараха да се замисля за това, колко кратък е човешкият живот и колко преходно може да бъде щастието... И макар, че осъзнавам, колко клиширано могат да звучат думите посветени на любовта между хората, считам, че всеки намира в тях свой смисъл и свои прозрения..и така векове наред...
Propuestas
: ??:??