Прахта на разрухата
Щитът бавно се разтваряше, усещах го в гърдите си. Първо обхващаше цялото ми тяло, но после усетих как постепенно се смалява и прави място на чувствата ми. Първоначално ме покриваше от главата до петите, после се стопи до областта на гърдите ми, а накрая само един тъничък и съвсем крехък слой обхващаше сърцето ми. Опитвах се да го предпазя от толкова дълго време. Стараех се, макар и съвсем несъзнателно, да изградя защитата си, да я направя непробиваема, без пролуки, без начин, по който може да се разбие. Единственото, което целях, бе да се предпазя.
И досега всичко вървеше добре. Щитът си вършеше добре работата, дори много повече – никога не ме предаваше, но и никога не го свалях. Винаги си беше с мен и прилагаше ефекта на огледалото, ако някой се опитваше да достигне до мен – връщаше атаките обратно. Научих се да избягвам емоционалните преживявания от личен характер, стремях се да държа всичко настрана от себе си и макар да знаех, че щитът ми няма да поддаде, аз пр ...