4 min reading
Прахта на разрухата
Щитът бавно се разтваряше, усещах го в гърдите си. Първо обхващаше цялото ми тяло, но после усетих как постепенно се смалява и прави място на чувствата ми. Първоначално ме покриваше от главата до петите, после се стопи до областта на гърдите ми, а накрая само един тъничък и съвсем крехък слой обхващаше сърцето ми. Опитвах се да го предпазя от толкова дълго време. Стараех се, макар и съвсем несъзнателно, да изградя защитата си, да я направя непробиваема, без пролуки, без начин, по който може да се разбие. Единственото, което целях, бе да се предпазя.
И досега всичко вървеше добре. Щитът си вършеше добре работата, дори много повече – никога не ме предаваше, но и никога не го свалях. Винаги си беше с мен и прилагаше ефекта на огледалото, ако някой се опитваше да достигне до мен – връщаше атаките обратно. Научих се да избягвам емоционалните преживявания от личен характер, стремях се да държа всичко настрана от себе си и макар да знаех, че щитът ми няма да поддаде, аз пр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up