Пред помъдряващи мисли...
На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца в живота.
Сега много ясно съм по-закръглена и на външен вид доста различна, но пък в очите на малкия ми ангел съм най-пухкавата и прекрасна майка.
Дали ще спра да си смуча пръста вечер. Очите ми ще се затварят и няма да плаша близките си с призрачния си нощен вид и всевъзможните ми бълнувания, като: ,,Дай си ми го, то е мое'' ,,Бягай - спасение няма''.
Може би ще престана да крада сивия хипопотам на сина ми или пък ще започна да слушам чалга, което би разбило напълно всички мои фантазии.
Така и не се харесах в рокля и пола с токчета и безброй грим по лицето си.
До тук, защото обичаят го налагало, само на сватбата си бях в по-прилежен външен вид, като разбира се отчаях някой от близките си с черните си обувки...
Така и не разбрах какво им има на спортното облекло и маратонките, но като гледам сина си, разбирам защо толкова много мрази копчетата.
Предполагам за моята безценна любов ще си остана онова щуро и все недорасло момиче, което всеки ден щипва по бузката и надявам се побърканият живот никога да не развали прекрасните ни отношения.
Надявам се и да не ни скапе материалният свят, защото той е враг номер едно в отношенията на семействата. Да си открия най-накрая някаква работа, защото кризата пълни къщите с безработни и да не тровя здравето ви с блудкави истории, а все да успявам да привличам вниманието ви, защото ми е приятна компанията. Дали ще помъдрея, не знам, но на вас сигурно ви е писнало от мен и всекидневните ми променливи настроения, за което се извинявам.
Днес за малко да забравя яйцата за тортата... Иначе ще е един обикновен ден, като всички и без това не обичам празниците. И разбира се най-прекрасният подарък днес ще се изработи саморъчно от малките ръчички на малкото ми съкровище. Аз ще липсвам от компютъра, ще си пишем след това... та да видим дали ще има някаква промяна, или ще съм същата леко отнесена в нейния си свят, като хамелеон днес дете, а утре с товара на плещите. Ако някой нещо е разбрал, да каже, аз затова все още се опознавам и светът ми изглежда малък...
© Елeна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички сърдечно!
-
Хубаво, непринудено и по човешки топло! С поздрави сърдечни!
-
Благодаря ти аз, elenasim1, че много бързо си схванала добронамереността ми - бях сигурен в това, съдейки от написаното - не само от последното ти произведение. Аз също не съм професионалист, но просто съм запомнил някои уроци, и не непременно най-точните. А иначе повечето от нас тук са просто защото им е интересно и то с интерес към произведенията на останалите, което е много хубаво!
Приятен ден и пожелавам да напишеш още много хубави неща...
! -
Хубаво и светлолико
Поздравления, Елена! -
Благодаря ти искрено Bezzhichen (Безжичен ) за този коментар. Хубаво е да виждам и реалната страна от коментарите. Не подминавам никога възможността да погледна през очите на другите. Нито пък те смятам за ,,стар мърморко..." Правилно си постъпил с изказването на мнението си за това и ни се предоставя ,,ДОБАВИ КОМЕНТАР''. Ще си взема поука и ще почета за да се опитам да подобря начинът ми на писане. Никога не съм твърдяла, че съм писател или поет. Пиша за удоволствие и най важното не съм завършила българска филология имам и някой промени в българският начин на мислене, защото живея в чужбина, но това не ме оправдава. Може би за това едва ли някога ще бъда установен писател.
И все пак ще опитам. Няма невъзможни неща стига да искаш достатъчно силно да се научиш. Още веднъж БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА!!! -
Това е интересно, добре написано и интелигентно произведение... И откровение.
И все пак ще си кажа забележките (не непременно правилни, а само по мое мнение):
Произведението не е съвсем есе. Така мисля. Ето Ви един цитат от класическо есе: "Според Андре Фонтен, един от най-известните и авторитетни френски журналисти и автор на пространна история на студената война, за първи път терминът „студена война“ е употребен в Испания през XIV в. за конфликтите между християни и мюсюлмани."
Има една класическа грешка, която се повтаря в твърде много произведения:
"Може би ще престана да крада сивия хипопотам на сина ми"..., вместо "на сина си" (специално в тази конструкция, а не изобщо). Това доста напомня "иди при баща ти", вместо "иди при баща си" и е типична грешка на западните говори. Тази конструкция правилно може да се употреби така: "Сивият хипотатам на сина ми вече няма да бъде краден от мен" (макар да е литературно тромаво).
Стилно може би е по-добре вместо конструкцията:
"...или ще съм същата леко отнесена в нейния си свят, като хамелеон днес дете, а утре с товара на плещите", да се употреби: "или ще съм същата леко отнесена в моя свят, като хамелеон - днес дете, а утре - с товара на плещите".
Все пак това са някои забелязани грешки от непрофесионален, но много държащ на правилния български език, така като са го учили отдадени на професията си учители, читател... И следователно не е необходимо непременно да се вземат под внимание забележките му... Можете да махнете с ръка и да си кажете: :"я, още един стар мърморко..."! -
Поздрави, Ели!
-
Много ми хареса- делник и поетика!!!Wali/Виолета Томова/ -
Поздрави, Ели. Хубав подарък преди рождения си ден си ни оставила....
-
Не се променяй,Ели.С токчета и с грим,с чалга или без,запази светлинката в теб.
А тортата е за утре,нали
Бъди щастлива! -
Ще си запазиш всички споделени неща, защото това си самата ТИ! Ще получиш своя най-прекрасен подарък! И... ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на прекрасната възраст!
-
Без промени моля!
Прегръщам те, миличка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
