Пред помъдряващи мисли...
На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца в живота.
Сега много ясно съм по-закръглена и на външен вид доста различна, но пък в очите на малкия ми ангел съм най-пухкавата и прекрасна майка.
Дали ще спра да си смуча пръста вечер. Очите ми ще се затварят и няма да плаша близките си с призрачния си нощен вид и всевъзможните ми бълнувания, като: ,,Дай си ми го, то е мое'' ,,Бягай - спасение няма''.
Може би ще престана да крада сивия хипопотам на сина ми или пък ще започна да слушам чалга, което би разбило напълно всички мои фантазии.
Така и не се харесах в рокля и пола с токчета и безброй грим по лицето си.
До тук, защото обичаят го налагало, само на сватбата си бях в по-прилежен външен вид, като разбира се отчаях някой от близките си с черните си обувки...
Така и не разбрах какво им има на спортното облекло и маратонките, но като гледам сина си, разбирам защо толкова много мрази копчетата.
Предполагам за моята безценна любов ще си остана онова щуро и все недорасло момиче, което всеки ден щипва по бузката и надявам се побърканият живот никога да не развали прекрасните ни отношения.
Надявам се и да не ни скапе материалният свят, защото той е враг номер едно в отношенията на семействата. Да си открия най-накрая някаква работа, защото кризата пълни къщите с безработни и да не тровя здравето ви с блудкави истории, а все да успявам да привличам вниманието ви, защото ми е приятна компанията. Дали ще помъдрея, не знам, но на вас сигурно ви е писнало от мен и всекидневните ми променливи настроения, за което се извинявам.
Днес за малко да забравя яйцата за тортата... Иначе ще е един обикновен ден, като всички и без това не обичам празниците. И разбира се най-прекрасният подарък днес ще се изработи саморъчно от малките ръчички на малкото ми съкровище. Аз ще липсвам от компютъра, ще си пишем след това... та да видим дали ще има някаква промяна, или ще съм същата леко отнесена в нейния си свят, като хамелеон днес дете, а утре с товара на плещите. Ако някой нещо е разбрал, да каже, аз затова все още се опознавам и светът ми изглежда малък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
!
И все пак ще опитам. Няма невъзможни неща стига да искаш достатъчно силно да се научиш. Още веднъж БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА!!! 