Предполагам, че всеки се е чувствал загубен в един или друг момент от живота си. Предполагам, че всеки е стоял, гледал е в една точка и не е знаел на къде да продължи. Това е само предположение разбира се, но някак имам усещането, че е така...
Идва едно време, в което всеки иска нещо от теб, и го очаква, и го изисква, а ти не можеш дори да помръднеш, дори да осъзнаеш какво се случва, за да помръднеш. Чувстваш се блокирал. Нямаш сили дори да се усмихнеш. Всичко ти изглежда фалшиво и повърхностно, хората, идеалите, мечтите... Нещастията се трупат, започваш да се задушaваш, обзема те една голяма депресия, искаш само да се скриеш и да не излезеш повече никога, защото светът е грозен и гаден! В един момент дори не можеш да си събереш мислите. В главата ти има едно голямо бяло петно, а в ушите ти се чува само един тънък звук, присъщ на развален телевизор. Най-лошото е, че животът не спира, за да си починеш, не напротив! Земята продължава да се върти, хората продължават да живеят, а проблемит ...