24 abr 2007, 10:09

Предстоящо

  Ensayos
1.1K 0 0
 

Проблемът е надвиснал  над главите ни като черен чадър!

На сухо сме и мислим - няма дъжд,

Не усещаме ухание на гръм и светкавици.

Знамения на  астралния свят - царството на бесовете!

Какво толкова сложно - един земен мъж, една напориста жена и слънчеви детски къдрици!

Някога споени от топлина, която навярно ще отвее бурята!

Защо толкова ни боли за изгубения рай?

Дали душите възраждат спомена за онзи златен век,

който сега и тук завинаги ще търсим!

След първородната ни смърт, сега и втора - убийството на любовта,

което ще измие стъпките ни от вечността. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...