24.04.2007 г., 10:09

Предстоящо

1.2K 0 0
 

Проблемът е надвиснал  над главите ни като черен чадър!

На сухо сме и мислим - няма дъжд,

Не усещаме ухание на гръм и светкавици.

Знамения на  астралния свят - царството на бесовете!

Какво толкова сложно - един земен мъж, една напориста жена и слънчеви детски къдрици!

Някога споени от топлина, която навярно ще отвее бурята!

Защо толкова ни боли за изгубения рай?

Дали душите възраждат спомена за онзи златен век,

който сега и тук завинаги ще търсим!

След първородната ни смърт, сега и втора - убийството на любовта,

което ще измие стъпките ни от вечността. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...