Проблемът е надвиснал  над главите ни като черен чадър!

На сухо сме и мислим - няма дъжд,

Не усещаме ухание на гръм и светкавици.

Знамения на  астралния свят - царството на бесовете!

Какво толкова сложно - един земен мъж, една напориста жена и слънчеви детски къдрици!

Някога споени от топлина, която навярно ще отвее бурята!

Защо толкова ни боли за изгубения рай?

Дали душите възраждат спомена за онзи златен век,

който сега и тук завинаги ще търсим!

След първородната ни смърт, сега и втора - убийството на любовта,

което ще измие стъпките ни от вечността.