24 апр. 2007 г., 10:09

Предстоящо

1.1K 0 0
 

Проблемът е надвиснал  над главите ни като черен чадър!

На сухо сме и мислим - няма дъжд,

Не усещаме ухание на гръм и светкавици.

Знамения на  астралния свят - царството на бесовете!

Какво толкова сложно - един земен мъж, една напориста жена и слънчеви детски къдрици!

Някога споени от топлина, която навярно ще отвее бурята!

Защо толкова ни боли за изгубения рай?

Дали душите възраждат спомена за онзи златен век,

който сега и тук завинаги ще търсим!

След първородната ни смърт, сега и втора - убийството на любовта,

което ще измие стъпките ни от вечността. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...