Искам си моето парче от рая!Казват,че там е прекрасно-бели ангели с копринени пелерини и блестящи красиви криле летят и пръскат златния прашец на щастието.Всичко е снежно бяло,невинно и чисто.Това е раят на душата.В него си когато си щастлив.Краката ти се подкосяват,очите ти се пълнят със сълзи от щастие,а сърцето ти бие лудо.Не е ли прекрасно!?Искам си моето парче от рая.Но защо не ми го даваш?Това ме натъжава.Сигурно не искаш да го споделиш с мен.Не съм достойна за твоя рай.Тя ли е причината?Какво има тя,което аз нямам?Дали е от начина,по който те гледа?Дали ти дава нещо много повече от мен?Но какво?Как е възможно!Аз ти дадох всичко,което имам.Сигурно не е достатъчно..Знам,че правя много грешки,но тя не греши ли?Винаги ли знае от какво имаш нужда?Винаги ли открива кое е правилно и кое грешно?Но как може да съществува такъв човек?Как стана така,че с теб вече не споделяме,нямаме какво да си кажем.Това ме убива.Ти нали бе от рая..как може да разбиеш сърцето ми?Та нали те винаги носят добро и щастие!Боли ме,че вече нямаш нужда от мен.Чувствам се безполезна.Справяш се добре и сам.Даде ми хубави моменти,но и много болка и тъжни размисли.Въпреки това продължавам да се влюбвам все павече в теб.Но ти не трябва да се притесняваш за мен.Ако искаш нея,върви,но бъди искрен.Не искам да ти се меся.Само търя кои сме ние.Опитвам се да разбера теб и хората.Това е трудно,но аз опитвам вече от доста време.Поне този път събери кураж и ме погледни в очите.От кога не си го правил!Не си ме оставял да надникна в твоите.Нека поне сега само погледна..аз ще разбера всичко сама.Разкажи ми за трепетите на сърцето си.Не се тревожи,че ще ме нараниш.Вече не можеш повече от това.Сподели ми,нека поне ти бъда приятел.Допусни ме отново до сърцето си,макар и дамо като слушател.Може би сме уморени или не сме един за друг.Знам,че списъкът с дефектите ми е дълъг.Но знаеш,че все още те обичам,все още съм тук всяка нощ и те чакам..със същата плам и нежност.Още те целувам и докосвам и имам сила да го правя вечно.Но явно ти не го желаеш вече.Хайде разкажи каква е тя.Нека знам защо е по-добра от мен.Искам да знам дали тя се притеснява за теб както аз.Дали те обича както аз?Дали ще бди над страховете ти?Това ли е историята на истинската ти любов?..по пътя към магазина както си вървял може би към 2:45 си я срещнал случайно?Спряла да те пита колко е часа..Опиши ми я!Нека знам каква е.Била истинска и много красива ..Приела е срещата,която й предложи нали?Понеделник,когато те болеше глава..завел си я да пийнете.Вторник,когато беше уморен..ходили сте на разходка!Заведе ли я на нашето място?Очарова я с него нали?Знам,защото и с мен бе така.А сряда?Каза,че още ти е зле..толкова се притесних!!Поканил си я вкъщи!Правихте любов нали?Извинявай,просто ме заболя!Продължавай..кажи ми,искам да знам всичко.Тя е прекрасна,нали?Мила,добра,невинна.Тя те разбира,дава ти любов.Изслушва те.За теб е специално момиче,не можеш да я изкараш от мислите си.Поне един час в четвъртък да ми беше отделил!Малко време заедно ми стига.Погледът ти,усмивката,която я няма вече,когато си с мен.Но аз не съм  тя..Съжалявам,че се притеснявам за теб,че по цял ден мисля как да те зарадвам.Извинявай,не е нарочно.Просто го правя,защото така го чувствам.Не ми се сърди,че треперя над теб и те обичам с цялото си сърце!Не искам да се защитавам повече.Исках да преодолея препядствията в себе си заради теб.Мислех,че си принадлежим.Щом чуех гласа ти,тъмнината изчезваше.Аз наистина те обичам-ти ме караш да го правя.Но грешката е моя. Тя те разбира по-добре от мен.Тя обича ли те така?Дали си за нея вятъра в косити й,който леко подухва.Дали усеща те като дъжд в гореща пустиня?Сега говорят очите ти дълбоки като океан.Тя изглежда толкова хубава,че ти се завива свят,разбира от футбол..Била е в частно училище,говори френски,английски..има отлични приятели.Само се чудя дали може да те докосва като мен?Знае ли какво обичаш и какво те дразни?Щом си я избрал значи да!Никога не те опреква-не е ли чудесна!Тя е много повече от мен.Разбирам те.Не си губи времето с мен.Върви при нея-нека те радва с всяко перфектно действие.Не я карай да те чака.Аз ще се оправя.Ако мислиш,че обичаш върви и го покажи.Само не постъпвай и с нея като с мен.Дай й нейното парче от рая.Аз ще търся своето.Не знам къде..Мисля си..да отнема ли живота си или ти вече го направи!?Ти си иде,но аз още те обичам.Давам всичко,което имам за още един миг с теб.Само секунда да видя любов в погледа ти.Сега остават ми спомените.В главата ми кънти „Просто не те обичам вече”-Колко „просто” нали!?

Когото додеш на някой право на избор,той не го поулзва както ти се иска..Просто си върви и бъди щастлив ..