Искам си моето парче от рая!Казват,че там е прекрасно-бели ангели с копринени пелерини и блестящи красиви криле летят и пръскат златния прашец на щастието.Всичко е снежно бяло,невинно и чисто.Това е раят на душата.В него си когато си щастлив.Краката ти се подкосяват,очите ти се пълнят със сълзи от щастие,а сърцето ти бие лудо.Не е ли прекрасно!?Искам си моето парче от рая.Но защо не ми го даваш?Това ме натъжава.Сигурно не искаш да го споделиш с мен.Не съм достойна за твоя рай.Тя ли е причината?Какво има тя,което аз нямам?Дали е от начина,по който те гледа?Дали ти дава нещо много повече от мен?Но какво?Как е възможно!Аз ти дадох всичко,което имам.Сигурно не е достатъчно..Знам,че правя много грешки,но тя не греши ли?Винаги ли знае от какво имаш нужда?Винаги ли открива кое е правилно и кое грешно?Но как може да съществува такъв човек?Как стана така,че с теб вече не споделяме,нямаме какво да си кажем.Това ме убива.Ти нали бе от рая..как може да разбиеш сърцето ми?Та нали те винаги носят до ...