3 мар. 2006 г., 22:35
5 мин за четене
Искам си моето парче от рая!Казват,че там е прекрасно-бели ангели с копринени пелерини и блестящи красиви криле летят и пръскат златния прашец на щастието.Всичко е снежно бяло,невинно и чисто.Това е раят на душата.В него си когато си щастлив.Краката ти се подкосяват,очите ти се пълнят със сълзи от щастие,а сърцето ти бие лудо.Не е ли прекрасно!?Искам си моето парче от рая.Но защо не ми го даваш?Това ме натъжава.Сигурно не искаш да го споделиш с мен.Не съм достойна за твоя рай.Тя ли е причината?Какво има тя,което аз нямам?Дали е от начина,по който те гледа?Дали ти дава нещо много повече от мен?Но какво?Как е възможно!Аз ти дадох всичко,което имам.Сигурно не е достатъчно..Знам,че правя много грешки,но тя не греши ли?Винаги ли знае от какво имаш нужда?Винаги ли открива кое е правилно и кое грешно?Но как може да съществува такъв човек?Как стана така,че с теб вече не споделяме,нямаме какво да си кажем.Това ме убива.Ти нали бе от рая..как може да разбиеш сърцето ми?Та нали те винаги носят до ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация