Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна ми от теб...
Преси: - И сега ще млъкнеш ли?
Преслава: - Не! Обичам да ти е гадно...
Вече ме мислиш за луда нали? Е, може и така да е… Но това е един най-обикновен разговор между двете личности, родени в главата ми от и без това болния ми мозък. Не съм им слагала етикети, но колкото и да се надяваш, едната да е лошата, а другата добрата в моята извратена приказка – НЕ, не е така. По- скоро, едната мрази целия свят а другата само себе си… Не знам кое е по-малкото зло. Но днес не искам да ти разказвам за вътрешните си малки, смешни борби, днес искам да ти кажа каква е ползата от личностното ми разстройство. Тези две кокошки в главата ми ме объркват, побъркват, подлудяват, правят ме слаба, нервна ...