София, моя София! Аз ли неусетно остарях, преди да порасна, ти ли прекомерно порасна, без да остарееш, но някой от нас не е същият! Вървя по твоите улици и виждам нови и нови лица. Лица, които преди нямаше. Различни лица. Намръщени лица. Грозни лица!... Имаше ли ги вчера? Не помня. Може да са били тук, а аз да не съм ги виждал? Може и сляп да съм бил? Или влюбен? Влюбен в теб, моя София! Казват „Влюбените са слепи"... А сега, щом ги виждам, значи... Значи всичко е свършило? Значи аз и ти не сме вече заедно?... „... Искаш със теб да останем добри познати? Как да разбирам това?... Бяхме най-близки, затуй от сега нататък ще сме най-чужди в света..."
София, моя София! Какво стана с теб?! Изнасилваха те свои и чужди. Кметове, архитекти, общинари, политици. Кой ли не се изреди! А аз не виждах, или се правех, че не виждам... Не исках да виждам! Затварях очи и си мислех „Всичко ще се оправи! Тя ще се върне." Наивник на средна възраст! Сега, когато те погледна, когато виждам копелетата на твоит ...