Страдание има навсякъде около нас. Рано или късно, то намира своето място във всяка житейска история и по тази причина е редно да имаме правилно отношение и реакция, когато се случи на самите нас. Ако живеем в розовия квазирелигиозен балон на отричането на действителността, със сигурност ще преживеем криза на вярата си, когато върху главите ни изневиделица се стоварят скърби, трудности, лишения, гонения и беди. Който очаква безоблачно съществуване тук, на земята, заради това, че е повярвал в Бог, един ден ще се сблъска със суровата действителност, в която от опит ще установи не само, че съществуват облаци, но и че някои от тях са буреносни.
Има един вид страдание обаче, което не само трябва да предизвикваме сами, но и към което трябва дори да се стремим. Става въпрос за страданието, резултат от призива на Бог да съдим (изпитваме) себе си. Ако се покорим на въпросния призив, много скоро ще установим колко реално състояние може да бъде душевният дискомфорт. Ще разберем, че той всъщност е ...