Минава времето, а ти копнееш все за него. Искаш да е близо до теб, искаш да го прегърнеш и повече никога да не го пуснеш, но тогава разбираш, че ако е близо, отново ви разделят хиляди причини, тогава болката е още по-силна, защото знаеш, че няма да е твой и при вида на усмивката му очите ти се пълнят със сълзи. Болката е толкова силна, че не чувстваш нищо друго. В главата ти е само мисълта за него и как никога няма да бъде твой...
© Петя Лефтерова Todos los derechos reservados
Усмивки!