Минава времето, а ти копнееш все за него. Искаш да е близо до теб, искаш да го прегърнеш и повече никога да не го пуснеш, но тогава разбираш, че ако е близо, отново ви разделят хиляди причини, тогава болката е още по-силна, защото знаеш, че няма да е твой и при вида на усмивката му очите ти се пълнят със сълзи. Болката е толкова силна, че не чувстваш нищо друго. В главата ти е само мисълта за него и как никога няма да бъде твой...
© Петя Лефтерова All rights reserved.
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
