„Тези клетки, тези тъкани, органи, това тяло и духът в него нямат нищо общо със заобикалящото ги. Дисоциация – тъга.“
Преди години една по-ранна вариация на тази мантра беше метод за концентриране, който разработвах. Предполагам познавате онова състояние на леко, приятно опиянение, в което сетивата ни не могат да възприемат повече от едно и половина неща наведнъж. Нека махнем намаляването на продуктивоспособността и крайният продукт е точно това, което му трябва на един десетокласник за да е фокусиран в час и да си пише домашните чевръсто.
Тази нужда от концентрация прерастна в нужда от душевно спокойствие. Ако е имал по-спокойно детство, човек някъде в края на тийнейджърството си преживява първите сътресения в подсъзнателната му проекция за заобикалящия го свят. На тези „уроци“ различните хора отговарят по различен начин. Аз исках да изчезна от света. Да изключа всичко и всички, които не правеха нищо по въпроса за разрешаването на проблемите си, или си създаваха излишни такива. За мен ...