Не, в този текст няма да се говори за животновъдство, но темата е доста близко, особено за тези които осъзнаят колко всъщност се размива границата с метафората...
Има един интересен морален въпрос (естествено говоря за субект който изобщо притежава морална природа) - как трябва да се отнасяш към едно тъпо говедо? А към стадо от тъпи говеда?
Първият проблем с който се сблъскваш - отричане. Т.е., не, ако ти притежаваш силна морална природа, то трябва да я имат и всички останали... Естествено - класическо самозаблуждение, проекция му викат в психологията. Проблемът на този етап е изобщо осъзнаването на тъпото говедо като такова, т.е. отделен субект, а от там и обект в собственото ти съзнание. Защото, ако ти самият не си тъпо говедо, няма как да знаеш какво е тъпо говедо, преди да го видиш (на живо, най-добре и в "естествена среда") и опознаеш като отделен субект, и то животинка дет се вика, не просто като проекции от личния ти досегашен опит. Той колкото и иначе полезен да е, може да няма ...