Не, в този текст няма да се говори за животновъдство, но темата е доста близко, особено за тези които осъзнаят колко всъщност се размива границата с метафората... 

Има един интересен морален въпрос (естествено говоря за субект който изобщо притежава морална природа) - как трябва да се отнасяш към едно тъпо говедо? А към стадо от тъпи говеда? 

Първият проблем с който се сблъскваш - отричане. Т.е., не, ако ти притежаваш силна морална природа, то трябва да я имат и всички останали... Естествено - класическо самозаблуждение, проекция му викат в психологията. Проблемът на този етап е изобщо осъзнаването на тъпото говедо като такова, т.е. отделен субект, а от там и обект в собственото ти съзнание. Защото, ако ти самият не си тъпо говедо, няма как да знаеш какво е тъпо говедо, преди да го видиш (на живо, най-добре и в "естествена среда") и опознаеш като отделен субект, и то животинка дет се вика, не просто като проекции от личния ти досегашен опит. Той колкото и иначе полезен да е, може да няма нищо общо с това което изведнъж се разкрива пред съзнанието ти, и често не само граничи с най-лудите ти фантазии, но и ги надминава. Решението на първият проблем е - отвори си добре "очите"... 

Вторият проблем е опитът за общуване... Отново, вътрешен механизъм е (поне на моралното същество), да предположи, че вероятно проблемът е липса на добра комуникация. И на повърхностно ниво - да, често това е съпровождащ проблем Думичките са просто символи за нещо което трябва вече да го има в главата ти. И когато в твоята глава има нещо доста по-различно от чуждата, комуникацията е меко казано - затруднена. Все едно на един крадец, да му разправяш за честността. Той е чувал какво хора наричат "честност", но за него това е просто социална норма / поза / задължение, но иначе символ лишен от всякакво морално съдържание. Т.е. когато говорим за комуникация, е изключително важно да разберем тези две съвсем отделни явления. Първото - описанието на някакво поведение, някакъв обект, някакво събитие, т.е. външното, сетивното. В това - да, комуникацията донякъде може да се подобри... Естествено, поне ако става дума за що годе грамотен човек, който един вид поне познава речника. Но комуникацията на вътрешното, на субективно ниво, е нещо което или го има, или го няма. То няма как да се "подобри", защото феноменът човек се ражда с каквото се ражда, и това не може да бъде променено. За тези които четат философия - моралът, поне в истинския смисъл на думата, е въпрос на метафизика. Решението на този проблем е ясното разграничаване между двата типа комуникация, и ако е нужна - съсредоточаване на усилията върху първото - т.е. директни наставления от типа на "10-те божи заповеди". Много се оплакват (включително и аз), че Библията меко казано тривиализира духовността, доколкото изобщо има връзка с нея. Но трябва да си даваме и сметка за какви субекти е писана...

Третият проблем е, че тъпото говедо обикновено не си знае мястото, а се опитва да ти се качи на главата. Говедата най-обичат да са в стада, заобиколени от себеподобни. т.е други говеда. Там им е силата, в числеността. Точно обратното на това което търси моралният и мъдрият... Едно тъпо говедо можеш да го сложиш на мястото му, но когато станат мнозинство, вече трудно се контролират, особено пък като се държиш добре с тях. Обикновено вземат да се самонавиват как всъщност те са върха на еволюцията, и ония другите са тъпите, те не разбират. Говедото мисли, че истината я определя тълпата, и каквото тя реши, то трябва да е вярно. Няма как 8 милиарда говеда да мислят грешно, нали? Илюзия е, че можеш от говедо да направиш равнопоставен партньор, и да съществува баланс. То или трябва да е навряно на кучето сеща те се къде, или то ще направи същото с теб. Средно положение за него няма, защото то не познава колективността/взаимността/толерантността като морални понятия. Както казват - никога не преговаряйте с терористи. Така и - никога не преговаряйте с говедо. Ако не приема вашите условия, значи комуникацията е приключила. Да, това върви против моралния закон, но нека помислим добре и над фактът за кого се той отнася - за други морални същества. Тъпото говедо не е такова, така че единствено ти, като морално същество, може да зададеш някакви морални граници. То самото може само или да ги приеме, или да ги потъпче. 

Когато тъпото говедо се самозабрави, и реши, че то определя правилата... Това е най-големият проблем, точката на деградация, нещата значи са изпуснати. Най-лошото което може да направите е да се опитвате да поддържате статуквото, да поддържате системата, кърпите и "надявате", че нещата някак си ще се наредят за добро. Или че правите услуга - на него, или пък на себе си... Единственото решение е тъпото говедо (което вече обикновено не е едно и две, а е станало цяло стадо), да бъде оставено в собствен сос, колкото по-дълго, толкова по-добре. Като има големи претенции, всичко знае, всичко може - отстъпете му то да си върши нещата както намери за добре. И не - без никаква помощ, без никакви подсказки и подавки. Както си го направи, така ще си го сърба, и живее. И не за малко, само с плясване по ръката няма да стане. С мъка и с пот, докато нещо не се промени коренно в неговото собствено съзнание, или не се самоунищожи изобщо. Което от двете настъпи първо. И не, това не те прави "лош". Май както пише в Библията, наистина зрънцата падат различно, и от едни се ражда нещо, а други явно са паднали накриво. Да му мисли Бог как е хвърлял с тая шепа, но нека не се заблуждаваме, че от всеки излиза нещо, и "няма изоставащи". Да се занимаваш с изоставащи, все повече се убеждавам е загубено време, което можеше да е вложено там където би бил по-ценен и оценен. Подобно на образователната ни система след 89-та... вместо учителите да се занимават с децата на които им се учи, които показват интерес и възможности, те тръгнали да се занимават с галфоните на класа, щото само простотии правят, а без тях "ще си развалят бройката". Така че вместо да обучат 10 кадърни ученика, обучават 10 посредствени и 20 които винаги ще си останат говеда...

Има един още по-висш морален закон - че трябва да бъдеш в средата която те уважава, и ти самият уважаваш. "Спасителите" са интересна земна концепция, в която стадото смята, че трябва, или изобщо може да бъде "спасено". Обикновено в ролята на "спасители" се явяват членове на същото това стадо, които успяват да заблудят останалите (а често дори и себе си), че те ще "оправят" живота на стадото. "Спасители" днес има навсякъде - от политически, до духовни, а тайната на "успеха" им е, че умело прехвърлят вината все някъде другаде, и още по-умело сипят обещания за "светлото бъдеще". Но може ли да си "спасител", като кажеш на тъпото говедо простата истина - че проблемът е в самият него. Честно казано, дълбоко някъде, под дълбокия череп - то си го и знае. Само че предпочита някой да го излъже, да му посочи с пръст - ей това другото е проблемът, а после и най-нагло да се оплаче, че го били излъгали... Това като илюзията колко хубав бил българския народ, само политиците му били зле. Ех добре че са ни те драгите, да има с кого да се оправдаваме че ни лъже...

Хубавото е, че ако човек наистина е тръгнал с правилните си морални ценности, той става реалист и се откъсва от това огромно фиаско. "Спасители" и "работещи за благото на другите", остават само тия, които са преиначили и изгубили истинските морални разбирания, за да се правят на нещо си пред говедото... А то да не забравяме е един от най-древните езически символи за преклонение. Интересно съвпадение на метафорите, ... Тъй като може да стане дума, не, не смятам че Христос е "спасител", а е пример. Пример за това как човек си носи сам цял живот кръста, за да се прибере накрая при Отеца. Но това е нещо което Църквата не иска да се знае, и го превърна в идол. Идол на говедото. Но както и да е, да не намесваме свети неща в "животновъдски" теми...