Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети стояха отворени денонощно; селски клиники, частни медицински кабинети, медицински комбинати, акушеро-гинекологични цехове и работилници – всичко беше на денонощен режим. Нямаше лекари, но институциите бяха тук и на ниво. Лекарите бяха в чужбина, но институциите си бяха останали като вкаменелости от друга ера. Хилядите аптеки бяха налице с изключение на тези, лишени от реимбурсация и способност за рекет на конкуренцията. Българският червен кръст извади кръст и тръгна след шествието на Светия синод, представляван от кръст и камбана – и двата знака неподвижни, но шумни и видни, безналични, зрими и бездуховни. Личните лекари – и те милионери като поповете и политиците, вървяха бавно, нетрезво.
...