Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.

     Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети стояха отворени денонощно; селски клиники, частни медицински кабинети, медицински комбинати, акушеро-гинекологични цехове и работилници – всичко беше на денонощен режим. Нямаше лекари, но институциите бяха тук и на ниво. Лекарите бяха в чужбина, но институциите си бяха останали като вкаменелости от друга ера. Хилядите аптеки бяха налице с изключение на тези, лишени от реимбурсация и способност за рекет на конкуренцията. Българският червен кръст извади кръст и тръгна след шествието на Светия синод, представляван от кръст и камбана – и двата знака неподвижни, но шумни и видни, безналични, зрими и бездуховни. Личните лекари – и те милионери като поповете и политиците, вървяха бавно, нетрезво.

     Дори „Лафка“ отвори врати. Да продава надежди. За малко и прокуратурата да заработи, но нямаше гориво за това. Тя работи само в гущерско зелено. Хартиено, в знаци. Гълта мангизи и изхожда пениз.

    Заложните къщи – и те.

     За здравето и безопасността на народа се стекоха полицаи и охранители от всички краища на най-красивата страна на Земята. Пожарникари, жандармеристи, служители на частни охранителни фирми, бивши милиционери, запазили униформите си отпреди четвърт век, знайни и незнайни служители на бившата и настояща Държавна сигурност, генерали и полковници под прикритие, професионални борци срещу организираната престъпност, срещу фашизма и капитализма, абсолвенти и обикновени студенти от школата в Симеоново, както и натурални полицаи се стекоха да защитават Родината срещу Корона вируса. Както се бореха навремето срещу Ебола. През 2014-та година.

     Ех, славни времена! За всичко бе виновна КТБ тогава. А сега?

     На призива срещу болестта се отзоваха и служителите на Българската армия, които се оказаха повече от армейците. Войниците от всички видове войска се стекоха на площад „Гарибалди” в столицата, без да го изпълват, и горестно вдигнаха щиковете над винтягите си – българска изработка! – в защита на децата и жените на невинна България. Имаше и служители на военно разузнаване и военно контраразузнаване, но се бяха слели с обстановката и приличаха на цветя. Появи се танк. Той разора улица „Граф Игнатиев“, покосена от три ремонта след реновинарето си.

     Поръчаните от Америка самолети ни размахаха крилете си отвъд океана – братски поздрав бе това. Платихме ги авансово, но ще ги чакаме да дойдат след смъртта ни да опазят гробищата от чуждо нашествие.

     Цялото Народно събрание стоеше на крака в депутатското кафене (заседателната зала беше обърната на лазарет) и оживено, разпалено обсъждаше идващата нова Ебола - коронавирусът. Трябваше спешно да се вземат мерки, законодателни решения чукаха зловещо с чук на вратата на парламента, държавата ревеше за защита от Вируса на Короната.

     Здравната комисия си сложи табела на вратата. На нея пишеше нещо. А вътре нямаше хора.

     Воглаве с подпухналия финансов министър, който бе оглавил здравната каса по семейно съвместителство, за да я присвои правителствено, подминистри и обикновени дружинни ръководителки на оглавяващата партия се строиха героично в индианска редица пред сградата на Министерския съвет, за да се поздравят срещуположно с колегите си от сградата на Президента. Не се чу вопъл. Ни стон. Сградите не общуваха, ала това бе естествено. Не биваше да общуват без маски. А маските станаха кът. Политиците в чудо се видяха.

     Гръмнаха топове!

     И замириса. На гниещ народ.

     Всички чиновници бяха с противогази, слава на техния бог. В ларгото на властта има пространство. Другаде няма такова. Тясно е, почти безвъздушно.

     Когато Ебола пристигна в България преди шест години, властите бяха готови. И сега е така. Завардиха магистрали, пътища, виадукти, шосета, железни и въздушни пътища, в морето бяха пуснати обучени китове да пазят териториалните води. Ядрените мощности минаха на тих режим, подводниците застанаха под вода с вдигнати перископи. Кетчъри сновяха навсякъде.

     Е, Цветанов го няма, но цветановщината си остана. Вирусът му още е на власт. И слухли ли, слухти.

     Някои даже твърдят, че започнали да назначават специалисти на държавна служба, ти да видиш. И вече на ставало само с партиен билет. Ама тия са болни навярно. Друг път ще стане това. В комунизма на съвремието ли живеят или в социализма на отминалото?

     Болестите се наричат различно, ама са си вирусни при всяка власт. Хора умират, не е шега. И всяка власт е вирус, който си инжектираме на четири години по веднъж. Поне.

     Когато коронавирусът пристигна в България, слезе за малко, огледа се, сви опашка и си тръгна бързом. Тука не беше идвала дори Ебола, камо ли инвестиции. Никой не беше идвал. А и не биваше. Плосък данък, плоски хора, плоска държава. Набраздена с планини и окакатена с корупция. Защо ли? Хм. И мъртви долини покрай тях, градовете - и те опустели. Красота мъртва. За какво служи? Пуста е. И в пейзажа - от време на време - човек. И глиган. Някоя птица ще изграчи. И после някой ще я гръмне.

      В такава държава няма човечество за зараза.

     Какъв ти тук вирус? Ще умре начаса, горкият. Защо му тряба да инвестира пласмента си?

     Друга, по-тежка болест беше налегнала тука народа. Отколе.