Четох някога някъде тълкуване на легендата за смесването на езиците във Вавилон, което приех веднага и безрезервно. Авторът смяташе че тук се визира преминаването от картинно писмо към фонетично. Знаците са общоприети, но всеки ги артикулира на собствения си език. При фонетичното писмо се появява необходимост да се знае кода на който е записано съобщението.


Такъв един преход не е протичал бързо , нито лесно, Както при йероглифите устойчивите понятия са продължавали да съществуват като пиктограми. Което разбира се водило до объркване. Да вземем Окото на Ра. В един египетски мит то напада хората , банално ги изколва заливайки земята с кръв до коляно.Окото!? Знакът Ра с детерминанта око би трябвало да значи Ра видя. И взе мерки съответно. В Индия детерминанта за "голям" нормално е слон. За умен човек става глава със слон (Голяма глава). Затова горкият Ганеша го рисуват със слонска глава и хобот. Но най-голямото недоразумение е Троянският кон, В миналото дори уважавани историци (най вече те) са се чувствали задължени да украсяват историите си с характерни моменти. В първообраза на заемката с даровете, която намираме в Хананската литература, воините ги внасят в големи кошове носени с кобилица. Сега напишете с пиктограма кобилица( кобила)! Точно - кон с детерминанта дърво. На латински език, думата equus означава кон, а думата equuleus означава малък кон или кобилица. На френски език, думата cheval означава кон, а думата chevalet означава стойка, подпора или кобилица. На руски език, думата конь означава кон, а думата конёк означава кобилица. Ако някой може да помогне с други езици, ще му бъда благодарен. Много ще трябва да се потрудите да намерите обаче аналог на троянския кон из човешката история...


Така де! Омир е сбъркал а аз съм прав. И си съчинява свободно. Омир ( неговите компилатори, редактори и пр.) са наши съвременници ,в смисъл че те преработват и митология и епос в авторски произведения. Затова и митологията им такава категорична, подредена и организирана. Който се е интересувал от други митологии знае: Нямат родословно дърво, нямат ясен ресор... В едното село Главен бог е един, в съседното друг. В Египет Ра на едно място е Амон Ра, на друго Ра Харахти. Най-голямото шоу е Собек РА. Собек е крокодил и за да се асоцира с Ра , го изобразават с глава на сокол!

Та като разбиране древните гръцки автори са по- близо до Шекспир, отколкото до желязната епоха. А средновековието е близко , да не кажа идентично с някои тогавашни (на желязната епоха) аспекти.
Една антроположка разказала на старейшинте на изолирано племе с които работила, историята на Хамлет. Според старейшините принцът е млад и се горещи напразно. Така трябва, Старият вожд като остарее и не се справя , близък човек трябва да го премахне хуманно, и да се ожени за жената на вожда. За да запази правата на наследника! Това , което възмущава Омир в Одисея и Шекспир в Хамлет, си е нормално за Средновековиято. Само в нашата история се случва 3-4 пъти. Освен царят наречен Ивайло, така постъпва и Мицо Асен на два пъти , май и Борил, но не съм сигурен за него а има кой да ме изобличи.  Знаете Константин Тих е куц, така се нарушава цялостта на персонализацията на държавата и се налага ритуално убийство. Същият Константин от Боянската църква, само ,че жена му не е тази за която се жени Ивайло. Предишната е. В Египет е имало един вид мандатност. След срока са убивали фараона. В по-късни времена, това става символично. Фараона преспива в "гроба си " след което извършва ритуален бяг демонстрирайки годност. Затова и Путин се перчи по перки.

 
Омир (Който и каквото да се крие зад това име) определено не разбира статутът на хранените хора и страда че опустошават хранителните запаси на двореца.Те са си елит.Кръгът от който ще се излъчи наследникът. И в Илиада и в Троянската война, раздута до галактически конфликт с участието на всички богове, се разглеждат юридически казуси. как вдовицата е път към властта и кой има право да наследява. Елена за да е вдовица на Спарта, все е имала 25 години. После е живяла и с Менелай година две. Докато почне войната да са минали 2-3. И десет години война отгоре- смятайте! По тогавашните стандарти си е баба.Троя е едно място, което в най големият си разцвет (не е Омировата Троя) не е надхвърляло 200 м в диаметър. Там сега забележителности са дървен кон дарен от Американска фондация и скалните катерички. Хайде нашествениците да са се хранили с риба! А населението в крепостта?


Както обикновено се отклоних и се отплеснах от темата. Говорихме за пиктограми и фонетично писмо. Въпросът е : връщаме ли се обратно към пиктограмите и ако да, защо и какво означава това? Ясно е ,че народът е плъзнал навсякъде и да го ориентират се мъчат всевъзможни информационни системи. Не можеш да си изпишеш летищата и гарите си на китайски и индийски. Или интерфейса ти да е мултиезичен.Така е добре, най-много някой да сбърка мъжката пробна в Мола с тоалетна.


Но не е само това. Расте поколение , което не разбира вербална информация. Имах случай да уча на компютри инвалиди и сред тях и глухи деца. Трябваше да има преводач. Не ми беше ясно как тази лексика се побира в жестомимичен превод, ама да не е без хич. Преводачът закъсня и аз си подготвих черната дъска със схеми и рисунки. Да не губя време. Като се обърнах видях, че глухите си работят успоредно с мене. Идеално им стига визуализираното. Пробвах с чуващите групи и при тях това работеше. Вместо да се прозяват докато си говоря врели некипели, веднага се включват!


Обяснявам си го, с това че едно време човек е можел да види изображение само в църквата. Там не оставят празно място по стените, тези картинки са им на тях информационната система. Така и  се казват: Библия за неграмотни. Не че не могат да пишат, ами не схващат езика на който се проповядва. Диктатът , да не кажа робството на гениите от Възраждането продължава 5 века някъде и свършва не защото шепа маргинали с психически и ментални проблеми казват: няма да рисуваме така! Просто в църквите изоставят латинския и почват да проповядват разбираемо. Сега изображения виждаш нявсякъде по всяко време. В самолета и явтобуса на облегалката пред тебе има екранче с 50-6- програми. Целият свят е един вид църква!


Аз не разбирам Английски, но ми е ясно,че той евоюлира към такава логика: Монтаж на понятия както при пиктограмите. Боди гард бой френд кофе тайм и пр. Други езици евоюлират до шепа нецензурни думички като определяща е интонацията. Примери много, ама ще ме забанят.


Тука драгите автори се мъчат с думите. Един мой приятел, нереализиран поет, беше писал: "Ти казваш нямам думи за мъката. Моята мъка са думите, мамо!"
Не се мъчете с думите! Няма кой да чете повече от 20 реда. В основата на глаголите напр. са знаците за части от човешкото тяло: Крак - вървя бягам... Ръка- най вече държа оръжие, но и правя нещо (ръкоделие) ... Око -виждам но и безочлив хвърлям око и пр. Ухо - чувам, шпионирам. Точно глава щях да забравя - главатар, главен изоглавен.
Така де. Апелирам да преминем към пиктограми.Залан чорап, автомобилен волан, юмрук: Ще рече Радев управлява с желязна ръка! За нас които сме в контекста е лесно. Но за археолозите като го намерят след хиляди години, трябват и определители. Слага седно кръгче, което показва високия статус на въпросния военен пенсионер. Това е слънцето- ще рече бог! Тъй като пиктограмата е многозначна, може да означава и дупка(задник). Което ме подсеща,че не сме определили и пола. Шумерите рисуват отпред пред името и длъжността мъжки или женски полов орган.Трябва определение и за юмрук. Железен а не примерно дървен. Знак тесла върши работа. Или гира. В смисъл: вдига гири!

Казах!Кое не е ясно? Тези романи с продължение ми се виждат отживелица. Хората четат само заглавия! Освен това препинателни знаци, времена пълен и непълен член! Докога ще си усложняваме живота?