Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от живота си.
Чувстваш се прекрасно, ама някъде в себе си усещаш, че нещо те е боцнало. Като малко трънче почнало да забира...
Да, него го няма - изтрит, блокиран, докладван, но на мястото му се образува вакуум.
Енергията не се губи, нали?
А може би той не е бил прав да ти каже истината, или е бил отчаян, или влюбен? (Влюбен е по-зле от отчаян). А може просто да е решил да си направи шега, разчитайки, че ще разбереш.
Но ти не разбираш - ти си чист!
Ти си някъде на морето и гледаш вълните или си на маса с приятели и очите ти блестят от алкохола и сладките мечти, или си в някакво друго паралелно пространство, далече от разбирането на някаква тъпа шега.
Няма път към щастието - има път към истината. А тя винаги ще се процежда през малките цепнатини на времето.
Ф.
© Филип Филипов Todos los derechos reservados