17 ago 2011, 18:21

За честта на едно агне

1.7K 0 1
1 мин за четене

Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.

 

Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът е в субтитрите

 

Полилеят ми пази тишина, събрал в себе си прах за три средностатистически живота. Запалката ми е в очакване. Цигарата ми е компания. Ставам до прозореца. Пуша - гледам дима - хубаво ми е. Сякаш издишвам мръсотията от душата си - трудна работа - много дим трябва да излезе. Телефонът - на вибрация. Демоните са погребани. С метли вместо с кръстове

 

Излизам. Безцелно ходя по улиците. Не мисля за нищо. Подминавам църквата. Безразличният ми, не вярващ в Христа поглед, дори не я удостоява с внимание. Сграда като другите. Някой някога е казал, че е свята и родена на нейна територия, съм длъжна да приема веруюто й …как пък не - моят съдник е моята съвест.

 

Магазини. Влизам. Скъпи дрешки - оставила последните си пари на касата, вече наистина мога да се почувствам евтина.

 

Излизам. Единствено звукът от токовете ми свидетелства за моето присъствие изобщо. Роклята гали разголените ми бедра, събиращи в себе си мъжки погледи и фантазии. Ако можех да ги отразя върху екран, би се получил отличен долнопробен порно филм. Жените им биха потънали в бездната на срама и презрението.

 

Прибирам се! Лампата отсреща свети. Вероятно жената от 3-я обикаля из стаите. Мъжът й и тази вечер го няма - работи до късно. Поне така говори на пейката.

 

Чак ме е яд на живота. Вероника реши да умре. И аз ли да си тегля ножа или да сложа камък на шията и право в Дунав. Туку виж се реши проблема с боклуците.

 

Отдавна спрях да наранявам. Раните, направили дупки в душата, ми могат да бъдат сравнени единствено с лунните кратери. Вървя по дупките - по тези на улицата, по тези в съзнанието ми и проклинат натрошения асфалт, че обезценява новите ми придобивки, то не остана друго за обезценяване. Дори за разпродажба. Цената падна стремглаво надолу. Другото го изяде инфлацията.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...