17.08.2011 г., 18:21

За честта на едно агне

1.7K 0 1
1 мин за четене

Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.

 

Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът е в субтитрите

 

Полилеят ми пази тишина, събрал в себе си прах за три средностатистически живота. Запалката ми е в очакване. Цигарата ми е компания. Ставам до прозореца. Пуша - гледам дима - хубаво ми е. Сякаш издишвам мръсотията от душата си - трудна работа - много дим трябва да излезе. Телефонът - на вибрация. Демоните са погребани. С метли вместо с кръстове

 

Излизам. Безцелно ходя по улиците. Не мисля за нищо. Подминавам църквата. Безразличният ми, не вярващ в Христа поглед, дори не я удостоява с внимание. Сграда като другите. Някой някога е казал, че е свята и родена на нейна територия, съм длъжна да приема веруюто й …как пък не - моят съдник е моята съвест.

 

Магазини. Влизам. Скъпи дрешки - оставила последните си пари на касата, вече наистина мога да се почувствам евтина.

 

Излизам. Единствено звукът от токовете ми свидетелства за моето присъствие изобщо. Роклята гали разголените ми бедра, събиращи в себе си мъжки погледи и фантазии. Ако можех да ги отразя върху екран, би се получил отличен долнопробен порно филм. Жените им биха потънали в бездната на срама и презрението.

 

Прибирам се! Лампата отсреща свети. Вероятно жената от 3-я обикаля из стаите. Мъжът й и тази вечер го няма - работи до късно. Поне така говори на пейката.

 

Чак ме е яд на живота. Вероника реши да умре. И аз ли да си тегля ножа или да сложа камък на шията и право в Дунав. Туку виж се реши проблема с боклуците.

 

Отдавна спрях да наранявам. Раните, направили дупки в душата, ми могат да бъдат сравнени единствено с лунните кратери. Вървя по дупките - по тези на улицата, по тези в съзнанието ми и проклинат натрошения асфалт, че обезценява новите ми придобивки, то не остана друго за обезценяване. Дори за разпродажба. Цената падна стремглаво надолу. Другото го изяде инфлацията.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...