Aug 17, 2011, 6:21 PM

За честта на едно агне

1.7K 0 1
1 min reading

Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.

 

Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът е в субтитрите

 

Полилеят ми пази тишина, събрал в себе си прах за три средностатистически живота. Запалката ми е в очакване. Цигарата ми е компания. Ставам до прозореца. Пуша - гледам дима - хубаво ми е. Сякаш издишвам мръсотията от душата си - трудна работа - много дим трябва да излезе. Телефонът - на вибрация. Демоните са погребани. С метли вместо с кръстове

 

Излизам. Безцелно ходя по улиците. Не мисля за нищо. Подминавам църквата. Безразличният ми, не вярващ в Христа поглед, дори не я удостоява с внимание. Сграда като другите. Някой някога е казал, че е свята и родена на нейна територия, съм длъжна да приема веруюто й …как пък не - моят съдник е моята съвест.

 

Магазини. Влизам. Скъпи дрешки - оставила последните си пари на касата, вече наистина мога да се почувствам евтина.

 

Излизам. Единствено звукът от токовете ми свидетелства за моето присъствие изобщо. Роклята гали разголените ми бедра, събиращи в себе си мъжки погледи и фантазии. Ако можех да ги отразя върху екран, би се получил отличен долнопробен порно филм. Жените им биха потънали в бездната на срама и презрението.

 

Прибирам се! Лампата отсреща свети. Вероятно жената от 3-я обикаля из стаите. Мъжът й и тази вечер го няма - работи до късно. Поне така говори на пейката.

 

Чак ме е яд на живота. Вероника реши да умре. И аз ли да си тегля ножа или да сложа камък на шията и право в Дунав. Туку виж се реши проблема с боклуците.

 

Отдавна спрях да наранявам. Раните, направили дупки в душата, ми могат да бъдат сравнени единствено с лунните кратери. Вървя по дупките - по тези на улицата, по тези в съзнанието ми и проклинат натрошения асфалт, че обезценява новите ми придобивки, то не остана друго за обезценяване. Дори за разпродажба. Цената падна стремглаво надолу. Другото го изяде инфлацията.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...