22 oct 2008, 9:18

За кого бие камбаната 

  Ensayos » Filosoficas
2082 0 6
Всички сме чували разни истории, от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други - странни и интересни, трети - вълнуващи и умилителни. Слушаш ги, но някак дистанцирано...
Мислиш си, че се случват на другите хора, но ти си недосегаем.
Докато един ден не ти се случи и на теб...
И след първоначалния шок, объркване, страх, страдание и отчаяние, гняв и обида, и всички подобни фази, през които естествено преминаваш, виждаш, че в края на краищата не е толкова страшно, че е имало смисъл, че Създателят си има план за теб и ти подава точно толкова, колкото можеш да понесеш в дадения момент. Нито повече, нито по- малко! Точно толкова, колкото да си научиш урока добре и да не повтаряш до безкрай стари грешки.
И точно в този момент изпитваш Вселенската любов повече от всякога. И си благодарен, пораснал, по-силен, по-убеден в космическата справедливост и хармония. Отново усещаш, че животът е прекрасен. Излизаш от изпитанието прероден и... жив. Много, много жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонела Огнянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??