моменти (Антонела Огнянова)
52 695
22.10.2008 г., 9:18 ч.

За кого бие камбаната 

  Есета » Философски
1753 0 6
      Всички сме чували разни истории, от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други -  странни и интересни, трети - вълнуващи и умилителни. Слушаш ги, но някак дистанцирано...

Мислиш си, че се случват на другите хора, но ти си недосегаем.

Докато един ден не ти се случи и на теб...

И след първоначалния шок, объркване, страх, страдание и отчаяние, гняв и обида, и  всички подобни фази, през които естествено преминаваш, виждаш, че в края на краищата не е толкова страшно, че е имало смисъл, че Създателят си има план за теб и ти подава точно толкова, колкото можеш да понесеш в дадения момент. Нито повече, нито по- малко! Точно толкова, колкото да си научиш урока добре и да не повтаряш до безкрай стари грешки.

     И точно в този момент изпитваш Вселенската любов повече от всякога. И си благодарен, пораснал, по-силен, по-убеден в космическата справедливост и хармония. Отново усещаш, че животът е прекрасен. Излизаш от изпитанието прероден и... жив. Много, много жив!

© Антонела Огнянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??